За тортите и братятa 17 декември 2017

 

Завърших Техникума по обществено хранене в София само, за да взема диплома за средно образование. А брат ми Иван го завърши, защото си мечтаеше да стане сладкар.

Моето учене там продължи, защото нямаше къде другаде да уча. Изкарах двойки по математика на изпитите след 7-ми и 8-ми клас и се оказа, че трябва да вляза в някое училище само с оценките от дипломата. По онова време аз вече бях запален от  идеята да стана актьор и упорито работех за това. Но трябваше да завърша средно образование, за да се „докопам“ до ВИТИЗ.

Брат ми, който е 2 години по-голям от мен, вече учеше в ТОХ-а в специалност „Сладкарство“. И-и-и-и-и… беше звезда. Направи дори торта за Министерски съвет. Всички учители го харесваха и се радваха на таланта му. А аз бях смотаният брат на звездата, който е бил приет с оценките от дипломата и без капка (сладкарски) талант. Пишеха ми тройки, а не двойки заради брат ми. А когато имахме задача да сготвим нещо, винаги пожелавах да беля картофи, да мия чиниите и подобна „хамалска“ работа, но никога не исках да участвам в самото създаване на манджата. В средата на обучението в ТОХ-а трябваше да си избере специалност и да продължа в нея. И аз избрах „сладкар“. И станах сладкар, но… само по диплома. На държавния изпит, който се провеждаше в един от големите столични хотели, ми се падна да направя шоколадово руло и торта „Гараш“. Призля ми. Казах си „сбогом ВИТИЗ“. Започнах да виждам как едно тъпо шоколадово руло и някаква торта ще ме препънат и няма да мога да стана актьор. И тогава главната сладкарка ме попита тайно дали мога да ги правя. Признах й, че не мога и че искам да стана актьор.  И че сега мечтата ми е застрашена. Тя ми каза „Прави се, че бъркаш нещо тук, аз ще ти помогна“. Тази златна жена ми направи нещата и (ми) изкара пълна шестица на изпита. Всъщност аз изкарах шестица.  След години се опитах да направя торта вкъщи, за да изненадам всички, но т.нар. торта – мое творение, се разтече в хладилника. И трябваше да я събираме от най-горния рафт до долния, за да я опитаме и то с лъжици. Оттогава не посмях да пробвам пак. До днес.

 

При брат ми нещата стояха по съвсем различен начин. Той искаше да стане сладкар. След като завърши се опита да си направи собствена сладкарница, но беше трудно. Няколко години работи като сладкар във всички големи сладкарници и хотели. Но Иван искаше да се развива, а  в България това е трудно. Изостави мечтата си и се захвана с друга работа. Така сладкарството отиде в тъмния килер за много дълго време. Преди 5 години със семейството си и новороденото си дете решиха спонтанно да напуснат България и да заминат за Англия. И в Лондон сладкарството излезе от тъмния килер и пак беше на дневен ред. Твърдеше, че там нивото в тази професия е много високо. Но аз виждах, че мечтата му се възроди и той започна отново да работи за нея. Първо с агенции в различни хотели, където трупаше опит и влизаше в час с тенденциите и предпочитанията. После смени няколко сладкарски ателиета, започна да работи и за частни клиенти. Накрая стана главен сладкар в 5 звездния Haymarket Hotel, който е в топ 5 на най-добрите хотели в Лондон. Освен тази отговорна работа прави художествени сладкарски произведения в частната си сладкарница Boutique Cookies cake.

 

Не пиша този текст, защото се фукам с него, а защото той наистина е добър и е класически пример за това, че като имаш мечта и работиш  неуморно за нея рано или късно я сбъдваш. Така в семейството има професионалист, който прави всякакви сладки неща. А за мен остана „ролята“ на обожаващия сладкото на батко. Неговите произведения са страшно вкусни и затова споделям с вас моята топ 5 класация с авторски сладкиши на батко. Помолих го да ми даде  рецептите. Аз вече направих една и май се получи.

Опитайте и вие и ако ви харесат, ще го помоля за още.