Ангелът с упойките 19 април 2018
Част от проекта “Талантливите”
С д-р Здравков, или Боби, както го наричам, се запознах по време на последния Сървайвър в Камбоджа. Той беше единият доктор, който се грижеше за екипа и участниците. Тази работа в този формат е изключително сложна и трябва да притежаваш комплексни качества. Не е достатъчно само да си добър лекар, трябва да си и добър психолог, да имаш желязна психика и опит в спешната медицина. Всекидневно се случват инциденти, които изискват светкавична реакция и хладнокръвие, и да не се създаде паника. На Боби му се наложи да извърши редица манипулации – пункция на лакътна става, клизма на участник с подръчни материали, шевове, инжекции, системи и т.н. Той се справи блестящо. Когато се запознахме, през първите дни аз го попитах къде работи. Той ми обясни, че е анестезиолог в противошоковата зала на ИСУЛ. Стана ми интересно, че е част от спешния екип и го помолих да ми разкаже за двата му най-фрапантни случая през последните месеци.
Тук трябва да кажа, че Боби е изключително спокоен човек. Говори бавно и леко. С една особена благост на гласа. Дори и да разказва за най-гадните ужасии, го прави все едно говори за отдих и разходка в планината сред цветя и борове. Попита ме дали наистина искам да ги чуя и пустото мое любопитство каза твърдо „ДА“. Разказа ми за човек, който паднал върху циркуляр за рязане на дърва, и за опит за самоубийство с пушка в главата с почти успешно попадение. Подробности около двата случая мисля да не ви споделям. Нямате нужда от това. Повярвайте ми. Аз слушах тези разкази, и дори мисля, че не ми стигаше, и задавах постоянно пояснителни въпроси. Ама как така? Как като хармоника? Как само половината? Ама как е дишал? И т.н. Това се разви в една обедна пауза на брега на океана в чудовищна жега. Ние бяхме седнали на сянка. Разказите свършиха, в главата ми вече имаше два огромни horror филма, и като станах да отида да се подготвя за снимките – припаднах. Забравих да спомена, че имам фобия от кръв, забравих да го кажа и на Боби. Толкова силна фобия, че ми става лошо не само при вида на кръв, а и когато си я представя. И… припаднах. За кратко. Първото, което видях като се свестих, беше Евтим Милошев. Целият беше пребледнял. Задаваше въпроси какво ми е станало. Започнах да лъжа, че съм се дехидратирал, но той разбра, че съм слушал horror разказите на Боби. Но Боби нямаше откъде да знае за тази моя фобия. Свестих се, пих вода, и леко замаян довърших снимачния ден. Той повече не пожела да ми разказва. Много се смеех с Боби, защото има и чувство за хумор. Направихме си групичка с него и Христина Апостолова (редактор на Сървайвър) и между работата се опитвахме да си прекарваме добре времето.
Към края на престоя ни в Камбоджа той се похвали, че е получил покана за най-мечтаната работа. Всеки искал това, но малцина били допускани до тези върхове. А именно –анестезиолог в Клиниката по Детска реанимация и спешна педиатрия на „Пирогов”. Като ни го каза настъпи мълчание. Стори ми се ужасно гадно. Да си прекарваш работното време сред тежки случаи с деца. Само 3 минути на подобно място мен могат да ме съсипят. А той се радва. Каза ни, че това е часовникарска работа. Много прецизна, с огромна отговорност и риск. Попитахме го дали не го е страх. Той каза „не, това е супер, да можеш да помагаш на деца. Добрият лекар е щастлив, когато може да прави неща, от които повечето му колеги се страхуват“. После доста мислих за това. Каква психика трябва да имаш за тази работа? Всекидневно в ръцете ти да са поверени детски животи и съдби. Това не е за всеки и дори мисля, че е работа само за богоизбрани. Не съм от най-вярващите хора, но наистина мисля, че някой отгоре избира хората като Боби. Избира ги с пълен набор от човешки и професионални качества. Боби е ангел, заявявам го, без да преувеличавам. А да бъдеш ангел не е избор, а е същност и призвание.
Доста често му се обаждам за съвети относно здравето на мои близки и за моето. Най-скорошният случай беше, че си порязах лошо пръста. Зашиха ме доста зле с около 7 шева. Пръстът ме болеше ужасно и му се обадих. Той ме прегледа (въпреки че е анестезиолог) и ме успокои. Попита ме дали искам той да ми махне конците. Веднага се съгласих. Дори бих му поверил, без да се притеснявам и без упойка, да ми направи каквато и да е интервенция, защото самият той ми действа като упойка. Мисля си, че дори да отида при него държейки в ръка отрязаната си глава, той спокойно, без да ме напряга, с равен тон, примесен с леко чувство за хумор, ще ме попита: “Абе Влади, какво направи сега?“
Пиша за този изключителен български лекар – детски анестезиолог-реаниматор, защото той работи в България. Имал е много възможности да замине, но е останал тук. От децата в болницата и неговото дете той учи непрестанно. Винаги, когато му се обадя, той ми помага. Помага и на Христина. Тя е човекът, който измисли и написа сериала „Откраднат живот“. А Боби беше човекът, който я консултираше за всичко около докторската професия, медицинските термини и случаи. В момента той и колегите му учредяват сдружение на детските анестезиолози в България. Освен призванието си да помага на децата в България, той иска да промени и много неща в българското здравеопазване. Има цели за този живот, към които се стреми.
Слава богу, че е останал, защото българските деца го заслужават. Вярвайте ми, щом д-р Благомир Здравков е тук, нещата около българските деца ще са значително по-добри. Все пак той е една малка кристална капка в океана на здравеопазването.
Д-р Благомир Здравков е част от екипа на Клиниката по Детска анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛСМ ”Пирогов”от началото на 2017 г. Завършва медицина през 2009 г. Започва работа като анестезиолог-реаниматор в клиниката по Кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Анна”. От 2011 до 2015 г. е част от преподавателския състав на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение при МУ-София в база 1 УМБАЛ „Александровска” и база 2 УБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. От 2015 г. е с придобита специалност по Анестезиология и интензивно лечение. От 2016 г. е магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт със защита на тема „Организация и управление на спешната медицинска помощ”. За периода 2014-2016 г. придобива квалификация по детска кардиоанестезия в Клиниката по хирургия на вродените сърдечни малформации на НКБ, където е консултант и в момента. Лектор и консултант е на БЧК и ВВС по въпросите на аварийно-спасителната дейност. Утвърден е за съдебен експерт от Министъра на правосъдието. Професионалните и научните му интереси са в областта на спешната педиатрия, детската анестезиология в условия на спешност, реанимационния транспорт на деца, обезпечаването на медицинската дейност при политравма в детската възраст, организацията и управлението на спешната медицинска помощ при масови инциденти и терористични нападения, медицинската педагогика, управлението на риска в анестезиологичната дейност и спешната медицина. Д-р Здравков е отличен за професионалната си дейност с награди от МЗ, БЛС и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Има участия в български и международни форуми по АИЛ и спешна медицина.
Специални благодарности на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за оказаното съдействие.
Текст и снимки – Владимир Карамазов за Vladimir Karamazov Photography
19.04.2018 Владимир Карамазов ®