Красотата, която трябва да открием 22 декември 2017

                                                                                                                                   

Може би човек трябва да порасне и да достигне определена възраст, за да открие истински красивите неща в живота. Когато си млад, си зает с по-прагматични неща, сетивата ти се занимават със стремежи за реализация, доказване, себеизграждане, с по-повърхностни мисли и красоти. Истинската красота за мен е спокойствие. Едно нещо за мен е красиво, когато ме дарява със спокойствие. Чанта, кола или мотор може също да са красиви, но те са красиви за реалността и неприятната матрица, в която живеем. Аз говоря за другата красота, в другото ниво на живота. Може би такъв вид красота човек може да види и намери след като е вече малко уморен, когато животът му е показал, че той е по-силният и след като е постигнал разни свои мечти.

Това лято аз намерих подобна красота. И съм щастлив, че ми се случи. Това откритие пренарежда много неща в главата, създава малко огнище в душата, от което можеш да черпиш положителна енергия и то тогава, когато се чувстваш зле или се загубваш в джунглата на модерния свят. Та аз открих Родопите. Тази планина наистина има специална енергия, която зарежда. Местата, които можеш да видиш там, не само спират дъха ти, но и се запечатват в съзнанието. И то не само с образ, а и с енергия. В момента, като ми стане зле в ежедневието, аз се сещам за Родопите и спокойствието се появява. Преди съм ходил по тези места и – да, било е красиво, но не съм усещал тази красота, за която говоря сега. За всяко нещо си им време.

Всичко започна с работа, която очаквах през лятото. Снимките на криминален сериал с чудесен сценарий и екип. И снимките щяха да са в Родопите. Но това беше нещо вторично. Хубавата новина за мен беше, че ще напусна София за 2 месеца. И когато отидохме и започнахме работа, усещах как планината започва да ме превзема. Това, че работата беше много интересна и голямо актьорско предизвикателство за мен, че екипът беше съставен от много хубави хора, че се намирах в труден етап от живота си, че си прекарахме незабравими дни и вечери,  сигурно също оказа своето влияние. Но аз се влюбих в тази част на България. Какво ще направя оттук нататък? Ще търся  моето местенце в тази планина. Искам да  стана малка част от Родопите.

Отворете очите и душата си и търсете тази красота в живота. Точно тя ще ни спаси от агресивното настояще. И още нещо. В пиесата „Танцът Делхи“, в която участвам, авторът е написал едно просто, но много смислено изречение – „Трябва да загубиш света за да го намериш“.

Когато сте на прага да загубите нещо голямо, не се плашете от това, което ще стане, защото това, което следва може да е по-хубаво и всъщност то да е същинският ви живот.

Всички фотографии са направени в Родопите от мен и моя любителски фотоапарат.

Още фотографии вижте тук                                                                       Септември’ 2017