БЛОГ

Атанас Мацурев – Ловецът на светлината 18 септември 2018

Разбрах за Атанас случайно от собственичките на една малка градска галерия. Понеже харесвам изобразителното изкуство си казах, че всеки път, когато изкарам малко повече пари, част от тях ще ги давам за произведения на изкуството. Исках да се превърна в една миниатюрна брънка от почти несъществуващия пазар за изкуство в България. По този начин и […]

„Поетите“ на Interviewto – Интервюто 03 септември 2018

Ако има нещо, за което се гордея, че съм българин, това са нашите поети. Защото са написали стихове, които недоумявам как са се родили. Oбрази от думи, които не знам как са измислени и които ме вълнуват. Те ми се забиват в главата и ги мисля дълго. Това за мен е изкуство в най-чиста форма. […]

Фотографията в живота ми 27 август 2018

Откакто се помня съм отрупан в снимки и откакто се помня тормозя приятелите си да ги снимам. Искам да разкажа как се стигна до това вманиачаване във фотографията,  откъде минах и защо толкова ми харесва да го правя. Ще разкажа и за всички мои фотоапарати и за времето, през което са ми служили вярно. Ако […]

Владроб ми предаде въпросите ви – аз отговарям 15 август 2018

  Моят секретар – чатботът Владроб Кънекто, който живее във Вайбър, ми предаде куп въпроси, които сте ми задавали през него. Искам да превърна в рубрика в моя сайт този контакт с вас. Рубрика, в която ще отговарям на вашите въпроси, които сте оставили на секретаря ми. Той ми предава всичко, но до сега не […]

Хората на театъра – част 2 26 юли 2018

Продължавам с поредицата, в която представям хората в театъра. Тези, които публиката не вижда, но които са също толкова важни за театъра, колкото сме и ние – актьорите. Сега ще представя предимно хора, които от дълги години работят в Народния театър. С някои от тях сме заедно отдавна, заварил съм ги там и до ден-днешен […]

Стикерите на Владо Карамазов – история в картинки 17 юли 2018

Когато тръгнах да правя стикерите във Вайбър, много ми се искаше това да е моята история в работата и отчасти в живота. Исках да пресъздам една поредица от картинки, които са свързани с изиграните роли, да участват и моите хобита и така да се получи един цветен разказ в картинки. Задачата не беше лесна, защото […]

Как станах актьор…продължение 05 юли 2018

От няколкото коментара в социалните мрежи след пускането на разказа ми „Как станах актьор“ се замислих, че всъщност историята продължава. Втората част дори е може би по-интересна от първата. Ето сега ще ви разкажа и продължението, макар и да съм го правил отчасти в разни интервюта. Предишният текст свърши с хепи енда, че влязох в […]

Как станах актьор… 18 юни 2018

Историята започна, когато бях малко дете и моите родители често ме водeха на театьр. От тези представления аз не помня нищо освен усещанията. Недоумявах как се случва това нещо пред мен. Истина ли е или не е? Реално ли е това, което виждам? Актьорите четат ли си текста отнякъде и ако да – защо не […]

Голямото американско препускане – част 7 11 юни 2018

Важно беше да се приберем навреме и да се наспим най-после добре, защото на другия ден имахме първото представление, а сутринта в 9 ч. – репетиция. Като започнахме да изчисляваме излезе, че за тези четири дни сме спали около 9 часа. Бяхме се превърнали в щастливите сомнамбули. Нашето голямо американско препускане беше към своя край. […]

Познавачът на Матрицата 06 юни 2018

Много се радвам, че животът ме срещна с Тони. Той е съвършеният човек в контекста на днешната действителност. Умен, възпитан, образован, деликатен, съобразителен, чувствителен и прям. Когато общувам с него, усещам, че моята професия леко ме е деформирала, загубил съм деликатността в комуникацията, шумен съм, емоционален в повече, дори – леко нахален. При него това […]

Голямото американско препускане – част 6 29 май 2018

Станахме още по-трудно от предишния ден. Запътихме се към летището. Вътре заварихме истински ад. След атентата на 11 септември в американските летища сигурността беше умопомрачителна. Заради това се получаваха огромни опашки и скупчвания от народ. Толкова големи, че не виждаш свободно място. Всеки един човек биваше събличан до долни гащи и щателно проверяван ръчен багаж. […]

Голямото американско препускане – част 5 22 май 2018

Настанихме се в най-високия хотел в града – „Стратосфера”. Стаите бяха наистина огромни. Отново с легла като огромна спалня, при това за един човек. Оставихме багажа и хукнахме да разглеждаме, защото много искахме да поиграем в казино. След десет минути бяхме вече на главната улица Las Vegas Boulevard South. От всичките и страни бяха известни […]

Самураят – винаги готов за битка 17 май 2018

Христина Апостолова Този текст е много важен за мен. Искам да го напиша, за да окажа нужното внимание към един важен за мен човек, толкова важен, че в момента се притеснявам дали ще успея да го направя – концентрирано и точно да излея моята обич и любов към нея и да не пропусна нещо. Става […]

Голямото американско препускане – част 4 15 май 2018

Навън започна да се развиделява. Захари се оказа не много добър навигатор и лесно се объркахме. Не можехме да намерим пътя към нашата първа спирка. Аз започнах да давам, според мен, практични съвети. Съветът беше просто да попитаме някого. Това ми се стори най-лесното и сигурно нещо. Нямаше как да го направя аз, защото не […]

Голямото американско препускане – част 3 08 май 2018

Дойде денят на тръгване. Заминавахме за Америка с полет през Париж и после до Лос Анжелис. На летището започнах да мрънкам как ще издържим 12-часов полет. Аз ще се побъркам вътре. Това са 12 часа все пак. Нито ще мога да заспя, нито нищо. Ето това нещо може би го повторих над шейсет пъти през […]

Евтим Милошев или една котва и един часовник, запазили духа на нещо истинско 02 май 2018

Има хора, с които животът те свързва. Ей така, без много да го искаш или търсиш. Хора, с които преминаваш през бури и красиви моменти, през радости и перипетии. Но въпреки всичко те са около теб и си помагате в тази битка, наречена Живот. Евтим е един от тези малцина около мен. Искам да напиша […]

Голямото американско препускане – част 2 01 май 2018

Срещнахме се много рано сутринта пред Американското посолство. Аз не бях мигнал, пък и беше студено и заради това треперех, без да мога да се спра. Бяхме всички доста притеснени. Дойде време да влизаме. Една проверка, после чакаш втората проверка и пак чакаш. Първи влязоха при гишетата за интервюто трима от колегите. След 15 минути […]

Голямото американско препускане – първа част 24 април 2018

Получихме покана да отидем на театралния фестивал в Санта Барбара, Калифорния през далечната 2006 година! Не можехме да повярваме на късмета си. Научихме вестта на къмпинг Смокиня докато бяхме на Юлиановата каравана. Това беше много вълнуваща новина, а за мен – направо сензационна. Защото бях убеден, че никога в моя живот няма да видя Америка. […]

За едно представление и едно приятелство 23 април 2018

По случай малкия юбилей (50-то представление на театрална сцена) на постановката „Богът на касапницата“ искам да напиша този текст. И за да обясня колко важно е в тази нашата, актьорската професия нещата да се случват със съмишленици и близки хора, с които ти е приятно въобще да живееш този живот. Когато един проект се заформи […]

Ангелът с упойките 19 април 2018

  С д-р Здравков, или Боби, както го наричам, се запознах по време на последния Сървайвър в Камбоджа. Той беше единият доктор, който се грижеше за екипа и участниците. Тази работа в този формат е изключително сложна и трябва да притежаваш комплексни качества. Не е достатъчно само да си добър лекар, трябва да си и […]

Малайзия – част 4 – финалът 22 март 2018

Слава богу, на всеки етаж на хотела имаше машина с минерална вода. Водата ми е осигурена. Потиснат и обезкуражен, аз реших все пак да изляза навън, защото ще се разсейвам и няма да мисля за глада. Тръгнах, но не стана така. Всичко, което виждах по улиците за ядене, ми се преяждаше. Сергия със суха риба. […]

Малайзия – част 3 12 март 2018

Ден четвърти Събудих се с мисълта, че днес денят ще премине в Малака .Малко градче на около 150 км от Куала Лумпур. Бях виждал снимки оттам и го харесах, защото почти всички постройки бяха в колониален стил. Наистина така и беше. Оказа се цветно, китно и много тихо градче. Сградите бяха боядисани в ярки цветове. […]

Хората на театъра – част 1 08 март 2018

Замислих се, че много рядко се говори за хората, които обслужват театъра. За службите в театъра. Рядко се говори за тях  и почти никой не ги е виждал или показвал. А те са много важни за него и той не може без тях. Те са скромни хора, на които живота им минава около сцената и […]

Малайзия – част 2 02 март 2018

  Ден 2 На другата сутрин Явор и Лак ме изпратиха до новия ми хотел, аз оставих багажа си и на свой ред аз ги изпратих. Останах сам в Куала Лумпур. Сега можех да си правя каквото си поискам. Още от София си бях начертал план, като бях номерирал местата за посещение. На един лист […]

Малайзия – част 1 21 февруари 2018

Куала Лумпур (столицата на Малайзия) беше една от мечтаните ми дестинации. Влюбих се в страната от документален филм, а и кулите фигурираха във всяка книга за пътешествия. При мен всичко започва от нещо малко. Видя нещо или чуя разказ за дадено място и това ми стига, за да се образува в главата ми мечта, която […]

Момчетата от Enhancv 12 февруари 2018

Mного искам в моя блог да ви срещам с талантливи млади хора, които успяват и постигат успехи в своите начинания. С хора, които познавам и които всекидневно ме вдъхновят със своята последователност и неуморност в преследването на мечтите си.  Защото те са добрият пример и извор на вдъхновение както за мен, така и за всички […]

Борбата да си „мечка“ 22 януари 2018

От няколко години често посещавам Лондон заради брат ми и семейството му, които живеят там. И тези пътувания ми дават възможност да наблюдавам какво се случва с театъра и театралната система там – как работи тази „машина“, как функционират артистите, режисьорите, театралните трупи, каква е комуникацията със зрителите и как действа рекламата… Това е дълга […]

Едни по-различни въпроси… и едни доста откровени отговори 17 януари 2018

В края на месец декември пуснах моя сайт и сред първите мейли в „служебната“ ми поща имаше писмо от едно момиче. В него имаше… въпроси. Направи ми силно впечатление, тъй като тези въпроси (по нейното мнение) не биха ми задали българските медии. Според нея в последните години журналистическите въпроси към мен са едни и същи, […]

Три срещи във „Велики заедно 10 януари 2018

През лятото нашите партньори в редица проекти „Grant’s“ ни предложиха на мен и Юлиан Вергов да направим нещо хубаво и позитивно. Да участваме в проект, в който да помогнем на хората да преодолеят свое притеснение, да случат своя мечта и да продължат смело напред с някое свое начинание. Трябваше да ги открием, провокираме и мотивираме […]

Дървото на живота 08 януари 2018

  Много ми е приятно да пиша този текст, защото се връщам мислено към онези месеци, в които снимахме „Дървото на живота“.  Още като ме покани Евтим разбрах, че този проект ще стане много важен за мен. Защото разказва за българската история и заради персонажа ми, и колегите, с които ще си партнирам. Помня, че […]

2017 – Равносметката… 31 декември 2017

  Реших да направя писмена равносметка на годината, която след няколко дни ще е в миналото. Защо ли? 2017-та беше най-трудната и тежка година в живота ми, но заедно с това – и една от най-хубавите. Винаги съм харесвал числото 7. Като бях малък и ме питаха кое е любимото ми число – винаги отговорът […]

Хобитата ми 24 декември 2017

Това е огромна част от моя характер. Винаги съм се вманиачавал в определени неща и докато не стана много добър в начинанието не се отказвам. Всъщност това са моите хобита. Половината ми живот е зает с тях. Колекционирах всичко. Това не беше просто колекциониране, а страстно преследване. Преминаваше се през ревове, отчаяния, лъжи и измами, […]

Красотата, която трябва да открием 22 декември 2017

                                                                                                              […]

Пътуване до Дъфтаун в Шотландия 17 декември 2017

Участват: Владимир Карамазов Юлиан Вергов   Много одавна ни се ходеше в Шотландия заради природата,уискито и хората там. И ето че това пътуване дойде. Щяхме да видим всичко, което искахме. Дестинацията беше град Абърдийн, а от там до малкото градче Дъфтаун, което е приютило най-старата семейна дестилерия: На летището ни посрещна шотландски таксиметров шофьор, на […]

За тортите и братятa 17 декември 2017

  Завърших Техникума по обществено хранене в София само, за да взема диплома за средно образование. А брат ми Иван го завърши, защото си мечтаеше да стане сладкар. Моето учене там продължи, защото нямаше къде другаде да уча. Изкарах двойки по математика на изпитите след 7-ми и 8-ми клас и се оказа, че трябва да […]

Джеръми Айрънс в „Old Vic” или „дългият път“ към една мечта 17 декември 2017

Има мигове, които се помнят цял живот, мигове, които тайно сме си поръчвали на съдбата. Един такъв миг ми се случи през април 2016 – среща с Джеръм Айрънс в „Old Vic”. Абсолютно категорично мога да кажа, че Джеръми Айрънс е в моя топ 3 на най-добрите актьори според моите критерии. Гледал съм всичките му […]

Power game… 90 минути с „Арт“ в Лондон 23 ноември 2017

  Отидох в Лондон в края на декември освен за коледните и новогодишните празници и с няколко театрални „мисии“.  Най-главната беше „Арт“ в Old Vic. Имах билети за няколко постановки и бях сигурен, че на 27 декември съм на „Buried child” с Ед Харис. Отидох по-рано, пих шампанско в театъра,разходих се и с нетърпение очаквах […]