БЛОГ

Исках отдавна да напиша този текст за домашните ми любимци, защото май имам какво да кажа относно някои предразсъдъци. Може да е банално, но няма лоши кучета, има лоши хора. Особено в България. Кучетата не са виновни за нищо. Първото ни куче беше от породата Ердел териер. Рядка порода за България, но така стана, че […]

Яна Титова Актриса → режисьор   След години, доказвайки се като актриса, се насочи към режисурата. За повечето от вас навярно това не е голям скок, но всъщност е голям. Едната професия няма нищо общо с другата. Режисьорът командва, ръководи, обединява голямо количество от хора. Актьорът си играе ролята, далеч по-просто е. Яна беше от […]

Завръщането  към  Златна  Добруджа   Спас от Горун Барман → Чобанин   Понякога човек се завръща към своите корени и тогава намира истинското щастие. Това в наше време е доста рядко. Но има такива модерни хора, които поради различни причини се завръщат към по-простия природен и спокоен живот. Разказът на Спас е много интересен и ме кара […]

Христина Апостолова Актриса → Сценарист Познавам Хриси от НАТФИЗ. Първата ми среща с нея беше на един техен колоквиум по актьорско майсторство. Представяха откъс от „Колекционерът”. Тя беше жертвата на психопат-убиец. Силно драматичен откъс и те играха много добре. Запомнил съм го. Христина Апостолова е дипломирана драматична актриса от класа на професор Димитрина Гюрова. Мисля, […]

  Селцата в Лофотен са разположени на около 5-10 километра едно от друго. Рейне е едно от най-големите, има и такива с по 10 къщички. Ако нямаш кола, си загубен. Ако нямаш кола, си стоиш на едно място и не виждаш нищо. Има път между населените места и нищо друго. Не можеш да ходиш по […]

Северна Норвегия е една от най-популярните фотографски дестинации в Европа. Снимките в нета оттам са много и все красиви. Дори и да не си кой знае какъв фотограф, ще запечатaш хубави моменти. Откакто започнах да снимам по-упорито, гледам да ходя на места, където не съм ходил и задължително да са интересни за снимане. Норвегия покриваше […]

Стегнах багажа и тръгнах отново с влак към Фес. Отново кратко и удобно пътуване с мароканското МДЖ, без интересни неща за снимане. Знаех за Фес, че е красив град и Медината била най-трудно проходимата за чужденците. Истинско предизвикателство по ориентиране и почти 100% вероятност за загубване. Таксито ме откара до мястото, в което щях да […]

Преди да тръгнете за Мароко, трябва да се подготвите психически и да сте готови да се сблъскате с фрапиращи факти. Трябва да сте подготвени за манталитета на мароканците, който  меко казано е неприемлив за мен. Арогантни и агресивни са, без да се церемонят. Превърнали са всичко в печелене на пари и смятат, че за всичко […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ Владимир Карамазов  – все още на 40 години С подкрепата на NIVEA Ина – Ако имаше властта да промениш едно нещо у човечеството, какво щеше да е то и би ли се възползвал от тази власт? Владо – О да, бих се възползвал! Последните години това, което най-много ме разклаща, […]

Калин Николов и басите му в театъра Част от проекта „Неуморимите до 40“ Калин Николов – 37 години С подкрепата на NIVEA Иска ми се докато четете този текст да слушате музиката на Калин. Слагам линкове, които директно ще ви препратят към музиката му. Музика от Fasten Музика от Observers Музика от The Black Swan Той […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ Христо Петков – 39 години С подкрепата на NIVEA Първото нещо, с което свързвам Христо в сегашно време, е джиткането по телефона на шах или ФИФА. Ти му говориш нещо, той симулира слушане. А и всеки път си му много интересен, но да си доиграе шаха и ще ти обърне […]

…и Човекът, който не е Остров, вътре в себе си затворен… Част от проекта „Неуморимите до 40“ Димитър Николов 27 години С подкрепата на NIVEA Тази история започва през едно лято. Лято, в което баща и син прекарват най-хубавото си време, пиейки студена бира и хапвайки риба в селцата по северното ни Черноморие. Спомените от това […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ Виктория Радославова – 29 години С подкрепата на NIVEA Това момиче е на 29 години и ще ви изненада със своята смелост и борбеност. Освен успешната професионална реализация, тя се бори и с не лека съдба, която животът й е изпратил. Едно сериозно изпитание, за което трябва здрава психика. Не […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ Петър Милошев– 7 години С подкрепата на NIVEA   Много харесвам филма на Никита Михалков – „Анна от 6 до 18“. Поради тази причина си позволих да взема класическо интервю от Петър Милошев. Никога не го правя, защото не съм журналист. Пиша само за хора, които силно са ме впечатлили […]

Преди години, може би шест, бях много ентусиазиран пътешественик. Обикалях света и колкото по-надалеч, толкова по-добре. Водеше ме любопитството към хората, към храната, към миризмите, към климата, към различния живот. Какво ли не съм преживявал, какво ли не ми се е случило? Но това изведнъж изчезна. Разсъждавал съм защо и стигнах до заключението, че намразих […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ Павел Веснаков – 32 години С подкрепата на NIVEA   За Павел Веснаков чух от моята приятелка Христина Апостолова. Тя – главен сценарист в сериала „Откраднат живот“, той – един от режисьорите на сериала от неговата първа серия. Разказваше ми много хубави неща за него и за техните работни моменти, […]

  Preslav – Романтични или зли персонажи предпочитате да играете? Защо? Владо – Романтични роли най-мразя да играя. Ако е някой романтик в комедия, да го осмея и подиграя – може. Но романтик на сериозно е адски скучно. Не обичам това. Харесвам крайни персонажи – истерици, депресанти… ۞۞۞۞۞۞۞۞۞۞۞۞۞۞۞ Subscriber – Как реши да си направиш […]

Животът на актьорите преминава доста по-странно, за разлика от живота на всички останали хора. Тези разлики са много. Една от позитивните е, че имаме 2 месеца ваканция, като децата. Всички деца обичат ваканциите, актьорите – също. Ние не се занимаваме с отпуски, чувал съм за тях от мои приятели. През лятото не ходим на море […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ Ина Димитрова – 34 години С подкрепата на NIVEA   С това момиче се запознах по времето, когато за първи път бях водещ в Доминиканската република на „Сървайвър – Експедиция Робинзон“. Тя беше участник в това риалити. Скромна, тиха и наивна. Такава беше в шоуто. Имаше нещо много смешно […]

Част от проекта „Неуморимите до 40“ С подкрепата на NIVEA Powha – 39 години   Стремежът към съвършеното! Който тръгне по пътя на преследването му, ще живее труден живот. Ще се измъчва, ще се отчайва, ще се депресира. Много рядко ще признава успехите си, защото те никога няма да са достатъчни. Не всеки тръгва по […]

Хубаво е, че имам сайт. Много е подходящ за текстове като този, който ще прочетете сега. Така 100% заставам зад думите си, те са неподправени и такива, каквито аз искам да са. Рядко пиша поясняващи материали, защото не мисля, че съм компетентен по повечето теми. Когато нещо не разбирам докрай, не съм учил за него, […]

via GIPHY Nikol – Къде живее Владо? С какво се занимава той през деня си? Владо – Живея в София, мисля, че това е информация, която е известна. А моите дни са динамични и разнообразни. Снимам, репетирам, играя представления, пътувам, правя истории за сайта, ям, пазарувам, карам кола, плащам си разходите, давам интервюта и т.н. […]

Всичко започна през февруари 2018. Моят приятел Стоян Харалампиев, с когото се познаваме покрай моторите, ми каза, че влиза да работи за една млада компания, която развива платформа за чатботове. „За какво“ – попитах аз? Той се засмя и за час ми разказа всичко, показа ми такива във Viber и аз се запалих. Те работеха […]

След два месеца ще навърша 40 години. Ще се правят много равносметки. Но все по-често се замислям колко много ми липсват моите баби и техните гозби. Колко ми липсва да се прибера след цял ден игра или училище и в нас да ме чака любимо ястие. Майка и бабите ми естествено знаят какво обичам и […]

На 10 февруари ще изиграем „Идеалният мъж“ за 150-ти път. Хубав юбилей и повод да разкажа за постановката. За тези 12 години, през които я играем. Случиха се много ярки събития около нея, натрупах самочувствие покрай пълните салони. Но да започна. Във ВИТИЗ се изучава Оскар Уайлд заради словото и бързината. В Академията много се […]

D…ooo – Може ли снимка Владо – Прилагам в тази публикация цяла серия. Дано останеш доволна. ************* Subscriber – Как те е създал Владо – Предполагам, че хората за моето създаване са двама. Ако беше един, сега нямаше да ме питаш, а аз да ти отговарям. Щяхме да общуваме на друго ниво, може би в […]

Част от проекта “Талантливите” Ще ви запозная с един човек, който няма откъде да познавате. Обаче е важен за мен и мисля, че ще ви е интересен. Срещнах я преди години и оттогава си правим много проекти, помагаме си и се подкрепяме. Казва се Мария. Срещнах я случайно през 2013 г. в един магазин. Тогава […]

Част от проекта “Талантливите” С доктор Костадин Ангелов се запознах по време на първия Сървайвър през 2007 година, който се засне в Доминиканската република на остров Самана. Този формат го свързвам с няколко човека и Коста е един от тях. Той беше един вид емблема на нашия екип. Много скъп човек, с когото всички се […]

Мисля, че е хубаво всяка година човек да прави своята равносметка какво е и не е постигнал, какви бръмбари е имал в главата си. Дори и само за архив.  Обичам след време, когато съм на друг акъл, да се сетя какво е било, за какво съм мислил и през какво съм преминавал. Лесно забравяме и […]

ДИДЕНЦЕ–Владо… Първо: СТРАХОТЕН СИ! Страхотен актьор и… фотограф (smiley) Желая ти здраве и да продължаваш да ни радваш още дълги години с творчеството си (flirt) И второ: Кога ще имаме честта да гледаме „Дяволското гърло“? Поздрави от едно много любимо за мен място (flirt) Владо – Диденце-Виденце, не знам кога ще излъчват „Дяволското гърло” . […]

Това интервю ще започна като публикувам две много мили писма, които са изпратени на мейла на сайта ми. Не се сдържах и ги публикувам. Благодари ти Валентина, благодаря ти Евгения.   Валентина Димитрова Здравей 🙂 С голям риск да ме помислиш за луда  , искам нещо да ти споделя, ей така, без причина, без даже […]

Част от проекта “Талантливите” Не помня кога точно се запознах с Диана. В моето съзнание съм я познавал винаги. Когато бяхме в началото на кариерите си, луди и под 25, с нея ходeхме на купони и увеселителни вечеринки. Не често, но го правeхме. И там ставаше едно и също. Понапивахме се и ставахме неразделни в […]

Пиша този текст, за да направя една равносметка. За инициативата „Нощ на театрите“, която прави за театъра толкова много, колкото май никой друг не прави в нашата страна за това изкуство. Вече е на шест години.  Представлява нещо, не кой знае какво и в никакъв случай не е уникално – има много такива платформи в […]

И третото интервю  е готово! Приятно четене! Ваня – Мислил ли сте да се изявите и като режисьор? Владо – Не. Това е различна професия и е много отговорна. Всяка жаба да си знае гьола.  ***** Kristina – Кариерата ли е на първи план в живота му? Владо – Кариерата ме е погълнала. Искам или […]

Преди няколко месеца за първи път отговорих на вашите въпроси, които оставихте на моя помощник във Вайбър – чатбота Владроб Смартлууп. Стана едно от най-забавните и смислени интервюта, които съм давал. Може да го прочетете тук. Видях голям смисъл в това да отговарям директно на вас, а не на журналистите, които с малки изключения ми […]

Част от проекта „Мисия Маверик“ За него разбрах преди години от моята приятелка Радена Вълканова.  Тя е много близка с човека от заглавието. Иван Пантeлеев за мен беше без образ, съществуваше в разказите, споделени от Радена. Симпатичен ми се струваше от тези разкази. Тя го обича истински и заради него самия, и заради спомените им. […]

Част от проекта „Мисия Маверик“ Петя Камбурова е на 26 години. Тази подробност е от съществено значение за този разказ. Искам да ви запозная с нея, защото тя е истински вихър или по-скоро е една крачка пред живота, който я гони неуморно. Ще се опитам да пресъздам и опиша всичко, с което ме впечатли това […]

Част от проекта „Мисия Маверик“   Бях на нейния самостоятелен концерт в зала 1 на НДК през 2016. Беше претъпкано, тя пееше арии от нейни роли от световните сцени. За всяка от тях излизаше с нова рокля, която я превръщаше в блестяща точка на сцената. Изпълненията бяха умопомрачителни и главозамайващи. Не помня в каква част […]

Част от проекта „Мисия Маверик“   Разбрах за Атанас случайно от собственичките на една малка градска галерия. Понеже харесвам изобразителното изкуство си казах, че всеки път, когато изкарам малко повече пари, част от тях ще ги давам за произведения на изкуството. Исках да се превърна в една миниатюрна брънка от почти несъществуващия пазар за изкуство […]

Част от проекта “Поетите” на “Interview.to” Ако има нещо, за което се гордея, че съм българин, това са нашите поети. Защото са написали стихове, които недоумявам как са се родили. Oбрази от думи, които не знам как са измислени и които ме вълнуват. Те ми се забиват в главата и ги мисля дълго. Това за […]

Откакто се помня съм отрупан в снимки и откакто се помня тормозя приятелите си да ги снимам. Искам да разкажа как се стигна до това вманиачаване във фотографията,  откъде минах и защо толкова ми харесва да го правя. Ще разкажа и за всички мои фотоапарати и за времето, през което са ми служили вярно. Ако […]

  Моят секретар – чатботът Владроб Кънекто, който живее във Вайбър, ми предаде куп въпроси, които сте ми задавали през него. Искам да превърна в рубрика в моя сайт този контакт с вас. Рубрика, в която ще отговарям на вашите въпроси, които сте оставили на секретаря ми. Той ми предава всичко, но до сега не […]

Част от проекта “Хората на театъра” Продължавам с поредицата, в която представям хората в театъра. Тези, които публиката не вижда, но които са също толкова важни за театъра, колкото сме и ние – актьорите. Сега ще представя предимно хора, които от дълги години работят в Народния театър. С някои от тях сме заедно отдавна, заварил […]

Част от проекта “Владо Карамазов и Viber” Когато тръгнах да правя стикерите във Вайбър, много ми се искаше това да е моята история в работата и отчасти в живота. Исках да пресъздам една поредица от картинки, които са свързани с изиграните роли, да участват и моите хобита и така да се получи един цветен разказ […]

От няколкото коментара в социалните мрежи след пускането на разказа ми „Как станах актьор“ се замислих, че всъщност историята продължава. Втората част дори е може би по-интересна от първата. Ето сега ще ви разкажа и продължението, макар и да съм го правил отчасти в разни интервюта. Предишният текст свърши с хепи енда, че влязох в […]

Историята започна, когато бях малко дете и моите родители често ме водeха на театьр. От тези представления аз не помня нищо освен усещанията. Недоумявах как се случва това нещо пред мен. Истина ли е или не е? Реално ли е това, което виждам? Актьорите четат ли си текста отнякъде и ако да – защо не […]

Важно беше да се приберем навреме и да се наспим най-после добре, защото на другия ден имахме първото представление, а сутринта в 9 ч. – репетиция. Като започнахме да изчисляваме излезе, че за тези четири дни сме спали около 9 часа. Бяхме се превърнали в щастливите сомнамбули. Нашето голямо американско препускане беше към своя край. […]

Част от проекта “Талантливите” Много се радвам, че животът ме срещна с Тони. Той е съвършеният човек в контекста на днешната действителност. Умен, възпитан, образован, деликатен, съобразителен, чувствителен и прям. Когато общувам с него, усещам, че моята професия леко ме е деформирала, загубил съм деликатността в комуникацията, шумен съм, емоционален в повече, дори – леко […]

Станахме още по-трудно от предишния ден. Запътихме се към летището. Вътре заварихме истински ад. След атентата на 11 септември в американските летища сигурността беше умопомрачителна. Заради това се получаваха огромни опашки и скупчвания от народ. Толкова големи, че не виждаш свободно място. Всеки един човек биваше събличан до долни гащи и щателно проверяван ръчен багаж. […]

Настанихме се в най-високия хотел в града – „Стратосфера”. Стаите бяха наистина огромни. Отново с легла като огромна спалня, при това за един човек. Оставихме багажа и хукнахме да разглеждаме, защото много искахме да поиграем в казино. След десет минути бяхме вече на главната улица Las Vegas Boulevard South. От всичките и страни бяха известни […]

Част от проекта “Талантливите” Христина Апостолова Този текст е много важен за мен. Искам да го напиша, за да окажа нужното внимание към един важен за мен човек, толкова важен, че в момента се притеснявам дали ще успея да го направя – концентрирано и точно да излея моята обич и любов към нея и да […]

Навън започна да се развиделява. Захари се оказа не много добър навигатор и лесно се объркахме. Не можехме да намерим пътя към нашата първа спирка. Аз започнах да давам, според мен, практични съвети. Съветът беше просто да попитаме някого. Това ми се стори най-лесното и сигурно нещо. Нямаше как да го направя аз, защото не […]

Дойде денят на тръгване. Заминавахме за Америка с полет през Париж и после до Лос Анжелис. На летището започнах да мрънкам как ще издържим 12-часов полет. Аз ще се побъркам вътре. Това са 12 часа все пак. Нито ще мога да заспя, нито нищо. Ето това нещо може би го повторих над шейсет пъти през […]

Част от проекта “Талантливите” Има хора, с които животът те свързва. Ей така, без много да го искаш или търсиш. Хора, с които преминаваш през бури и красиви моменти, през радости и перипетии. Но въпреки всичко те са около теб и си помагате в тази битка, наречена Живот. Евтим е един от тези малцина около […]

Срещнахме се много рано сутринта пред Американското посолство. Аз не бях мигнал, пък и беше студено и заради това треперех, без да мога да се спра. Бяхме всички доста притеснени. Дойде време да влизаме. Една проверка, после чакаш втората проверка и пак чакаш. Първи влязоха при гишетата за интервюто трима от колегите. След 15 минути […]

Получихме покана да отидем на театралния фестивал в Санта Барбара, Калифорния през далечната 2006 година! Не можехме да повярваме на късмета си. Научихме вестта на къмпинг Смокиня докато бяхме на Юлиановата каравана. Това беше много вълнуваща новина, а за мен – направо сензационна. Защото бях убеден, че никога в моя живот няма да видя Америка. […]

По случай малкия юбилей (50-то представление на театрална сцена) на постановката „Богът на касапницата“ искам да напиша този текст. И за да обясня колко важно е в тази нашата, актьорската професия нещата да се случват със съмишленици и близки хора, с които ти е приятно въобще да живееш този живот. Когато един проект се заформи […]

Част от проекта “Талантливите” С д-р Здравков, или Боби, както го наричам, се запознах по време на последния Сървайвър в Камбоджа. Той беше единият доктор, който се грижеше за екипа и участниците. Тази работа в този формат е изключително сложна и трябва да притежаваш комплексни качества. Не е достатъчно само да си добър лекар, трябва […]

Слава богу, на всеки етаж на хотела имаше машина с минерална вода. Водата ми е осигурена. Потиснат и обезкуражен, аз реших все пак да изляза навън, защото ще се разсейвам и няма да мисля за глада. Тръгнах, но не стана така. Всичко, което виждах по улиците за ядене, ми се преяждаше. Сергия със суха риба. […]

Ден четвърти Събудих се с мисълта, че днес денят ще премине в Малака .Малко градче на около 150 км от Куала Лумпур. Бях виждал снимки оттам и го харесах, защото почти всички постройки бяха в колониален стил. Наистина така и беше. Оказа се цветно, китно и много тихо градче. Сградите бяха боядисани в ярки цветове. […]

Част от проекта “Хората на театъра” Замислих се, че много рядко се говори за хората, които обслужват театъра. За службите в театъра. Рядко се говори за тях  и почти никой не ги е виждал или показвал. А те са много важни за него и той не може без тях. Те са скромни хора, на които […]

  Ден 2 На другата сутрин Явор и Лак ме изпратиха до новия ми хотел, аз оставих багажа си и на свой ред аз ги изпратих. Останах сам в Куала Лумпур. Сега можех да си правя каквото си поискам. Още от София си бях начертал план, като бях номерирал местата за посещение. На един лист […]

Куала Лумпур (столицата на Малайзия) беше една от мечтаните ми дестинации. Влюбих се в страната от документален филм, а и кулите фигурираха във всяка книга за пътешествия. При мен всичко започва от нещо малко. Видя нещо или чуя разказ за дадено място и това ми стига, за да се образува в главата ми мечта, която […]

Част от проекта “Талантливите” Mного искам в моя блог да ви срещам с талантливи млади хора, които успяват и постигат успехи в своите начинания. С хора, които познавам и които всекидневно ме вдъхновят със своята последователност и неуморност в преследването на мечтите си.  Защото те са добрият пример и извор на вдъхновение както за мен, […]

От няколко години често посещавам Лондон заради брат ми и семейството му, които живеят там. И тези пътувания ми дават възможност да наблюдавам какво се случва с театъра и театралната система там – как работи тази „машина“, как функционират артистите, режисьорите, театралните трупи, каква е комуникацията със зрителите и как действа рекламата… Това е дълга […]

В края на месец декември пуснах моя сайт и сред първите мейли в „служебната“ ми поща имаше писмо от едно момиче. В него имаше… въпроси. Направи ми силно впечатление, тъй като тези въпроси (по нейното мнение) не биха ми задали българските медии. Според нея в последните години журналистическите въпроси към мен са едни и същи, […]

Част от проекта “Велики заедно” През лятото нашите партньори в редица проекти „Grant’s“ ни предложиха на мен и Юлиан Вергов да направим нещо хубаво и позитивно. Да участваме в проект, в който да помогнем на хората да преодолеят свое притеснение, да случат своя мечта и да продължат смело напред с някое свое начинание. Трябваше да […]

  Много ми е приятно да пиша този текст, защото се връщам мислено към онези месеци, в които снимахме „Дървото на живота“.  Още като ме покани Евтим разбрах, че този проект ще стане много важен за мен. Защото разказва за българската история и заради персонажа ми, и колегите, с които ще си партнирам. Помня, че […]

  Реших да направя писмена равносметка на годината, която след няколко дни ще е в миналото. Защо ли? 2017-та беше най-трудната и тежка година в живота ми, но заедно с това – и една от най-хубавите. Винаги съм харесвал числото 7. Като бях малък и ме питаха кое е любимото ми число – винаги отговорът […]

Това е огромна част от моя характер. Винаги съм се вманиачавал в определени неща и докато не стана много добър в начинанието не се отказвам. Всъщност това са моите хобита. Половината ми живот е зает с тях. Колекционирах всичко. Това не беше просто колекциониране, а страстно преследване. Преминаваше се през ревове, отчаяния, лъжи и измами, […]

                                                                                                              […]

Участват: Владимир Карамазов Юлиан Вергов   Много одавна ни се ходеше в Шотландия заради природата,уискито и хората там. И ето че това пътуване дойде. Щяхме да видим всичко, което искахме. Дестинацията беше град Абърдийн, а от там до малкото градче Дъфтаун, което е приютило най-старата семейна дестилерия: На летището ни посрещна шотландски таксиметров шофьор, на […]

  Завърших Техникума по обществено хранене в София само, за да взема диплома за средно образование. А брат ми Иван го завърши, защото си мечтаеше да стане сладкар. Моето учене там продължи, защото нямаше къде другаде да уча. Изкарах двойки по математика на изпитите след 7-ми и 8-ми клас и се оказа, че трябва да […]

Има мигове, които се помнят цял живот, мигове, които тайно сме си поръчвали на съдбата. Един такъв миг ми се случи през април 2016 – среща с Джеръм Айрънс в „Old Vic”. Абсолютно категорично мога да кажа, че Джеръми Айрънс е в моя топ 3 на най-добрите актьори според моите критерии. Гледал съм всичките му […]

  Отидох в Лондон в края на декември освен за коледните и новогодишните празници и с няколко театрални „мисии“.  Най-главната беше „Арт“ в Old Vic. Имах билети за няколко постановки и бях сигурен, че на 27 декември съм на „Buried child” с Ед Харис. Отидох по-рано, пих шампанско в театъра,разходих се и с нетърпение очаквах […]