Ина – подводната машина 15 юли 2019
Част от проекта „Неуморимите до 40“
Ина Димитрова – 34 години
С това момиче се запознах по времето, когато за първи път бях водещ в Доминиканската република на „Сървайвър – Експедиция Робинзон“. Тя беше участник в това риалити. Скромна, тиха и наивна. Такава беше в шоуто. Имаше нещо много смешно около нея. На племенния съвет, когато я изгониха, тя дойде без гащи. Седеше странно и аз я попитах защо така. Отговори ми, че една вълна я плиснала и гащите ѝ изчезнали. Голям смях падна. Ама как те плисна вълната, така че бикините ти да избягат? Но фактът беше налице. С една риза, коса и нищо друго дойде на този съвет. Е, изгониха я. Просто се предовери на съотборниците си и избра грешната страна. Хубаво е да се отбележи това за тази игра, защото в живота си тя винаги взима правилната страна и никак не е наивна и скромна.
Мина „Сървайвър“ и следващото лято реших да осъществя една моя мечта – да се науча да се гмуркам. Отидох в Созопол при Юлиан Вергов – той тогава имаше каравана на къмпинг Смокиня. Чукнах в нета за Дайвинг центрове наоколо и ми излязоха няколко. Избрах си един, който ми се стори най-хубав, обадих се по телефона и се разбрах да отида на другия ден сутринта. Отидох рано сутринта, отворих вратата и срещу мен стоеше Ина. Отначало леко се обърках какво прави там, но бързо се сетих, че тя е водолаз. Около „Сървайвър“ това го знаех, аз съм гледал кастингите на участниците, както и нейния, и там тя обясняваше за това. Но изобщо не се бях сетил, че е можело да се обадя по-рано.Тя ми се зарадва, аз се зарадвах и оттам започна моето приключение в дайвинга с Ина. Тя беше мой учител в следващите години. Започнах от първото ниво – Open Water. Всяка сутрин на лекции, после – гмуркане. Така цяло лято, като преминахме през следващите нива – Advance Open Water, Rescue Diver и началото на Dive Master.
Помня първото гмуркане с нея. Беше на остров Свети Иван около Созопол. Беше вълнуващо, защото не знаех как е там долу. Моята учителка се оказа змей под водата. Все пак това е рисково занимание, ако подцениш някой детайл, може да се получат неприятни инциденти. Тя е педантична под вода. И много отговорна. След време, когато задобрях, се разцепвахме от смях под водата– ама така, че сме били на косъм да си изплюем регулаторите.
Ина е човек, който прави огромен брой неща. Не спира да се развива. Не спира и да развива този спорт у нас. Ходи постоянно на курсове, по спасяване, дълбочинно гмуркане с различни смеси, провеждане на екстремни водни спасявания. Почти целогодишно провежда и курсове на начинаещи и ги въвежда в подводния свят. През зимата в софийските закрити басейни, през лятото – на Созопол. Няколко години тя издаваше първото луксозно месечно Дайвинг списание– Diving.bg. Изключително интересно четиво за запалените дайвъри. В него имаше както ценни съвети, така и интервюта на големите в това поприще, съвети за точната екипировка, дайвинг дестинации и още, и още. Това списание го правеше сама, от ентусиазъм и любов към нейното призвание. Беше смайващо, защото ако се замислите колко сложно е тази дейност, как цяла редакция на големите списания, в която работят много хора, едвам се справят, а тя сама организира този процес от снимки, писане на текстове, предпечат, разпространение. И това не беше всичко. Тя с нейния съпруг и спътник в живота са и собственици на верига Дайвинг магазини в София и Варна. Това също не е леко занимание – персонал, доставки, ремонти, счетоводство, заплати, реклама, клиенти. И това също го правеше с усмивка, без да и мигне окото. Като капак и дайвинг центъра, който въртеше сама и освен с административните дела, тя всеки ден се и гмуркаше с курсисти и клиенти. От едно гмуркане човек много се изморява, много изтощително занимание е. А за да го правиш всеки ден, ти трябва изключителна физическа подготовка.
С нея и попътувахме, за да се гмуркаме в Гърция и Йордания. Тя много се разви и в подводната фотография и видео заснемането на сериозни дълбочини. От Йордания имам един страхотен спомен, направен от нея. Една игра с две рибки клоун, които хем ми се радваха, хем ме нападаха, но отстрани изглежда как един човек е дошъл в техния свят и те го приемат, че дори и се радват.
През последните години Ина работи и за големия артист Христо Явашев. Тя е в основата на неговия проект в Италия на езерото Изео – „Плаващи кейове” и „Мастаба”в Хайд парк – Лондон. В тези проекти Ина е имала главна роля както за направата им, така и в логистиката и организацията. За да подготвят проекта в Италия Ина заедно с Росен Желязков прекарват две години там и правят невъзможни по мащаб неща. Като се започне от бюрократската дейност, разрешителни, разговори с правителството, производството на елементи за кейовете, работна ръка, проверки, куп отговорности и всекидневна работа. За тези две години тя минава през сериозна мелачка и като резултат от това вече нищо не може да я стресне. И всичко това за постигането на нещо свръх, което е огромно като мащаб и сложност, но ако го постигнеш – значи си направил крачка по-натам от нормалното, крачката, към която и аз се стремя. Да надхвърляш собствените си възможности! Малцина са хората, които знаят, че зад тези мащабни проекти на Кристо стоят тези хора. Един професионален водолаз и едно момиче, което се бори и иска да постига големи цели.
Точно заради това желание да направиш крачка отвъд възможното, преди две години Ина се захваща с мисията да стане една от малкото жени слезли под 200 м дълбичина. Нещо изключително опасно, за което се изисква огромна подготовка, знание и сериозни умения. И така тя става втората жена в света, достигнала тази дълбочина. Гмуркането се осъществява в Червено море, с нея е Росен Желязков и Ина слиза на 201 метра. Защо и е било това? В едно такова гмуркане нещо дребно, едно разсейване, може да те убие. Всичко е продиктувано от желанието да постигнеш нещо голямо в живота си. Да оставиш макар и дребна следа, нещо, което да ти покаже, че не си живял напразно, а си се възползвал от живота по най–добрия начин.
Ина не спира да се предизвиква. В момента има мисия около една благотворителна дейност, която сама измисля и реализира. Безвъзмездно се е заела да обучава националния отбор по баскетбол на инвалидни колички и си е поставила за цел това лято целият отбор да се гмурне в Черно море. Задачата не е лесна, но тя е сигурна, че тези състезатели, които неуморно се трудят и представят страната ни на всички пара игри, ще направят тази крачка и ще се докоснат до подводния свят. Благородна мисия и тя абсолютно покрива цитата „да дадеш на ближния това, което няма, без да търсиш отплата”.
Тя е пример за това, че хората не бива да ги съдим по външния вид. Като се запознаете с нея нищо няма да ви подскаже за описаните неща по-горе. Ще видите една красива жена, която по-скоро бихте срещнали в дискотеката или в някой салон за красота. Да, и там можете да я видите, но това са някакви 5% от нея. Важното за Ина е, че е човек, който не мрънка, не се занимава със злобата на деня, а гледа напред и смело си поставя големи предизвикателства. Самоусъвършенства се и никога не чака някой да я покани.
С Ина станахме близки. Опитвал съм да й помагам с каквото мога. Не ми остава много време за гмуркане от работа и моето си ежедневие, но винаги щом мога е радост за мен, защото се завръщам към безгрижните лета, когато се гмуркахме всеки ден около Созопол, смяхме се и си създавахме хубави спомени за нашите старини!
С подкрепата на NIVEA
Текст – Владимир Карамазов
Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto
Посетете сайта на Diving BG тук
Последвайте Ина и в Instagram от тук
15.07.2019 Владимир Карамазов®