Калин Николов и басите му в театъра 5 декември 2019
Калин Николов и басите му в театъра
Част от проекта „Неуморимите до 40“
Калин Николов – 37 години
Иска ми се докато четете този текст да слушате музиката на Калин. Слагам линкове, които директно ще ви препратят към музиката му.
Той е композитор и създава един от най-важните компоненти на едно представление, филм, или сериал – музиката. Калин е от новото поколение композитори и се появи в един важен етап. Когато аз влезнах в театъра, голяма част от режисьорите ползваха готова музика, предимно филмова от големи филми на големи композитори. Не че нямаше такива творци в България, просто нямаше санкции за нерегламентирано използване на музика. Никой не следеше за авторски права. Имаше си режисьори, които не си го позволяваха. Никого не съдя, просто такива бяха времената. Винаги съм харесвал авторската музика, тази, която е специално създадена за постановката. Имах голяма колекция от саундтраци по онова време, и още я имам. Някои от тях съм търсил с месеци. Помня, че се побърках за музиката от филма „Пианото“. Но по онова време такава музика за български постановки си беше рядкост. Та Калин се появи някъде тогава. Когато се разбра, че тази практика няма как да продължи. Започна да прави музика за постановките на Явор Гърдев. Музиката му беше невероятна. За мен това беше огромно мотивиращо събитие. Как да го опиша, все едно започна нова ера, по-модерна, по-хубава. Сериозен полъх на Новото лъхаше от музиката на Калин. Представленията ставаха различни. По-интригуващи и по-западни. Станах голям негов фен. Хванах се, че отивах да гледам постановки, в които той е писал музиката, само за да чуя новото, което е измислил. Някъде там се запознах с него. Около репетициите на „Крал Лир“. Голяма мащабна постановка на Явор Гърдев, важна постановка, защото беше и последната на Наум Шопов. Калин написа грандиозна музика. Записа женски вокали с Деница Серафимова и наистина това придаде мащаб на пиесата.
Той е от тези музиканти, които ходят на репетиции, точно както актьорите. Всеки ден. Създава музиката от репетициите, от това какво си говорим, как репетираме, как напредваме. В тези години имаше техника, но не като сега. Ходеше с една количка, доста голяма, и на нея имаше тонколона, пулт, компютър и куп други джаджи. Седи на първия ред със слушалка на едното ухо, с другото слуша как се репетира. Ние репетираме, той съчинява теми. Доста често на края на репетициите ни пускаше написаното. Пускаше го на колоната и всички слушахме. Музиката в театъра е нещо наистина мотивиращо за актьорите. Така сме се запалвали. И към края на репетициите, когато сме близо до премиерата, и когато Калин носеше цялата музика и започнем да я налагаме в постановката. Няма такова усещане. Как нещо сухо започва да става сочно. Точно когато вече си се отчаял, че репетираното месеци е провал, идва музиката на Калин Николов, чуваш басите, ритмите, гласовете и си готов да изядеш сцената. Мога смело да кажа, че той е един от моите големи вдъхновители в театъра. Мисля, че не познавам актьор, който да не му е фен. Започна да пътува с Явор Гърдев и да правят постановки извън България. И все успешни. След това сме репетирали доста заедно. Написал е музика за около 60 постановки и филми. Когато реализирахме нашите постановки в „Три Беарс“, Калин беше част от екипа ни. Не сме го мислили, то просто не можеше без него. Направи музиката за „АРТ“ и „Дакота“. Все още телефонът ми звъни с музикалните теми от тези постановки.
Калин е и ентусиаст. Винаги готов да откликне. По време на „Дакота“, той написа много готино парче. Някак ми звучеше като летен хит. Нещо се бъзикахме и аз казах, че ще напиша текст. Тогава вървеше смешката с „Икебаната“, едно глупаво парче, с което се забавлявахме. Та исках подобен текст. Написах пълна простотия. Захари и Юлиан казаха, че това е мега тъпо и че те се дистанцират от това. Калин обаче каза, че е яко и така се озовахме на запис у тях. Аз с микрофон, той на пулта. Аз грача, той върти копчета. Смяхме се много и накрая имахме парче. Това парче не видя бял свят, сещате се заради кого. Миналата година отново го помолих за помощ, да ми помогне да запиша още една песен. Та винаги може да се разчита на него.
Искам да кажа нещо за самия Калин. Освен че е талантлив, той е ужасно скромен и деликатен. Тези човешки качества като че го правят още по-талантлив. Скромността му наистина го краси. Никога не участва в интриги, клюки и разправии. Никога. Дори като се заговори за подобни неща, се изчервява. Различен от шумната и егоистична природа на актьора. Но е сред тях и твори за тях. Обръщайте внимание на композиторите. Имаме много талантливи.
Сега той продължава. В момента има десетки постановки, на които е правил музика. Работи с много режисьори, пише музика и за филми. Цялото му творчество ще видите в сайта му. Има десетки награди. Мисля, че всяка година взима по една-две. От тези постановки, в които играя, е писал музиката за „Богът на касапницата“. Моля обърнете внимание на две страхотни парчета – в началото и в края. Плачат за рингтон. В момента учи за тонрежисьор, редовен студент е в Софийския университет. “Винаги има какво ново да научи човек” както той каза.
И последно. За една от любимите ми постановки „Арт“. Калин написа музика и на края на представлението, върху едното парче тримата имахме монолози. Само като чуех първите ноти и отключваха нещо в мен, което ме караше да плача. В момента като я чуя и ме натъжава, започвам да се сещам за всичко, което ………
С подкрепата на NIVEA
Последвайте Калин във Facebook
Текст – Владимир Карамазов
Фотограф – Владимир Карамазов за #karamazovfoto
06.12.2019 Владимир Карамазов®