Малайзия – част 3 12 март 2018

Ден четвърти

Събудих се с мисълта, че днес денят ще премине в Малака .Малко градче на около 150 км от Куала Лумпур. Бях виждал снимки оттам и го харесах, защото почти всички постройки бяха в колониален стил. Наистина така и беше. Оказа се цветно, китно и много тихо градче. Сградите бяха боядисани в ярки цветове.

Навсякъде имаше цветя. Океанът беше отстрани. Старо пристанище. Малка църква в ярко червено. Зелени покриви на къщите. Древен музей с руини. Изкарах деня си като в цветна и спокойна приказка. Транспортът за връщане беше към 18 часа. Имах 2 часа път, значи към 20:00-20:30 отново ще съм на линия на Петалинг стрийт. От рейса направо на любимата ми улица. Тази вечер беше времето на маските. Питате се какви маски? Маски от дърво, боядисани в ярки цветове. Една за мен и една за Юлиан. Купих си от моите любими плодове – роз епал (малайска ябълка). Тази вечер тактиката ми беше да си ям плодовете и нехайно да разглеждам отгоре-отгоре и да разпитвам за цената. Да правя впечатление на зяпач, не на купувач, и ако случайно се реша да купя нещо, то ще е както се казва „от мен да мине“. Е, тази тактика подейства за първата маска. Намирам втора, спазарявам се и за нея, бъркам да извадя пари… нямам! В смисъл??! Ама как така? Какво е станало? Аз имах доста пари. Бях си взел достатъчно. Бях си направил сметката, че дори и отгоре, плюс пари за всеки случай. Тръпки ме побиха и на всичкото отгоре се препотих два пъти. Намерих само няколко тайландски бата и платих маската с тях. Слава богу той не възрази. Запътих се към хотела доста паникьосан. Започнах да пресмятам парите, които похарчих. Така, платил съм една чанта, чакай, не една, а три чанти. Ама как три, защо три? Аз полудях ли? Започнах да проумявам, че от всяка стока имам по две, по три. Дискове с филми към десет броя и… не искам да мисля. Влязох в стаята и започнах да ровя. Не е възможно да съм изхарчил всичките си пари. Не е възможно, защото не съм такъв човек, винаги си правя сметката. Не, никъде нямам пари – нито в чантата, нито в паспорта, никъде… Загледах в една точка и осъзнах грозната истина. Така съм се самозабравил в това пазарене, че без да се усетя съм похарчил всичките пари, които имам, и няма от кого да взема на заем. Започнах да мисля всякакви схеми. Явор да ми прати от Банкок, но къде да ми прати. Аз нямам банкова сметка, пък и техните банки аз дори не съм ги чувал. Мина ми мисълта на свой ред да разпродам тъпите неща, които всеки ден трупах, че дори им се радвах.

Хммм, добра идея. Ще взема бял чаршаф от стаята, ще го постеля на земята и ще изложа моята стока, която не беше никак малко. Но в този момент се сетих, че преди 2 дни видях как тези с чаршафите на земята ги преследва полиция и че може би продават незаконно. Те продават, а техен човек обикаля да търси полицаи. Като види, със звуци предупреждава другите, те събират чаршафа на вързоп и бягат. Представих си тази гледка – да опъна моя сергия на чаршаф и да бягам от ъгъл на ъгъл от местната полиция. Ааа, не – благодаря. Не става. Изведнъж, за голямо мое съжаление, се сетих за нещо ужасно и много притеснително. Понеже изглежда някой отгоре ми дава урок – летището в Куала Лумпур се намира на 100 км от града и до него се стига само с бърз влак, който струва пари. Ад, а аз нямам пари. Е, как ще стигна до летището, за да хвана самолета? Искам само ето този прост въпрос да задам на тъпата си глава, която нещо бъгна и изхарчи всичките пари за боклуци. Самолетът е след 3 дни. Значи утре, вдругиден, и чак след това на третия ден в 16 часа е полетът. Нямам друг изход освен утре сутринта с целия багаж, който накупих, да тръгна пеша до летището. Да, знам, че е гадно, но нямам друг изход. Тупур-тупур през джунглата, и за 2 дни все трябва да мога да измина 100 км. Ще спя където ме завари нощта, а легло ще си направя от портмонетата, чантите и тъпотиите, които накупих. Почнах да стягам багажа и да се приготвям за похода. Е, този път не заспах бързо, а напротив. Не можех да спра да мисля как ми се замъгли съзнанието тези дни и как можах да направя тази тъпотия. Нещо като в просъница сънувам как седя на стол и държа книга и си я прелиствам. Изведнъж я изпускам и от нея изпадат пари. Скачам в леглото. Какво? Книга, от която падат пари? Да, книгата за Малайзия. В нея сложих парите за колекцията ми, за да не се измачкат (събирам си банкноти от всички държави, в които съм бил). Грабнах книгата, за да видя колко съм запазил. Десет рингита, още пет и един. Точно шестнайсет рингита. Без да се замисля, по гащи и бос, се изстрелях надолу по стълбите до рецепцията, за да питам колко струва влакът до летището. Отговорът беше 16 рингита. Не можех да повярвам, урааа, спасен съм и няма да има поход. Просто не можех да повярвам, че имах такъв късмет. Върнах се в леглото, мушнах се под завивките, сложих длани под бузата и потънах в спокойствие. Помислих си, че всичко е добре, когато завършва добре. Но в тази минута не осъзнавах, че тепърва неприятностите предстоят. Щях да го разбера сутринта.

Пети ден

Събуждам се сутринта и се сещам за събитията от изминалата вечер. Вече бях свикнал и приемах нещата по-спокойно, но нещо все още седеше в съзнанието ми. Нещо малко, негативно и смущаващо. Оправих се да изляза да се поразходя. Исках да отида до Путраджая. Да, малко е далече, но леко-полеко пеша ще отида и ще я разгледам. Но какво е това нещо, което ме тревожи и за което мисля цяла сутрин. Отново студени и топли вълни ме обляха. ГЛАДЕН СЪМ!!! Не – това вече ме довърши, ама наистина. Пак започнах да изчислявам. Два пълни дни и половина ще трябва да гладувам. Това никога не ми се беше случвало. Спомних си, че веднъж във ВИТИЗ някой разказваше, че е страхотно да си пречистиш организма като гладуваш три дни и ядеш само мед и ябълки. Стана ми любопитно тогава и реших да пробвам. Първия ден горе-долу издържах като изядох цяло бурканче мед и 1 кг ябълки. Но към вечерта започнах да мисля за пилета, пържоли, мусаки и т.н. За през нощта не ми се разказва. Сънувах, че съм на древногръцки пир и съм войн, който се завръща след тежко сражение. Цялата държава ме посреща с грандиозен пир. Имаше прасета, телета, щраусови яйца, както забелязвате от пържоли в съня си преминах на цели животни. Сутринта просто не можех да стана от леглото – виеше ми се свят от глад, а към обед вече казах „край“ и се натъпках с целия хладилник. Значи, аз тогава издържах ден и половина, при положение, че все пак хапнах мед и ябълки. А сега трябва да издържа два дни и половина без нищо.

Следва продължение…

12.03.2018                                                                                             Владимир Карамазов ®