Ново Начало – част 1 26 юли 2020

00:00

Христина Апостолова

Актриса Сценарист

Познавам Хриси от НАТФИЗ. Първата ми среща с нея беше на един техен колоквиум по актьорско майсторство. Представяха откъс от „Колекционерът”. Тя беше жертвата на психопат-убиец. Силно драматичен откъс и те играха много добре. Запомнил съм го. Христина Апостолова е дипломирана драматична актриса от класа на професор Димитрина Гюрова. Мисля, че тя  и беше любимка. В този клас имаше много талантливи актьори, които днес познавате и които активно играят в театри, кино и телевизия. След завършването си Хриси поигра малко в театрите. Участва в представление на Театър 199 с Мария Каварджикова. Малко след това изчезна.

Забелязал съм, че когато човек предприема различния път, когато реши да промени всичко, той изчезва. Няколко години никой не знае нищо за него и след това се появява, но друг човек. Не знам дали с нея е станало така, но за мен беше така. Ще разберем от нейните отговори. Срещнах се с нея след тези  няколко години и оттогава сме все заедно. През това време се е развивала в различна сфера. Тази на писането. Започнала е от първото риалити предаване за певци – „Стар Академи”. Там е била сценарист и редактор. Следва предаването „Българският топ 100”, където отново се занимава със сценария и музиката. Там се запознава с рап певеца Спенс и стават добри приятели. Той я кани в радио N-Joy да правят и водят съвместно радио предаване. Освен че е сценарист на предаването, Хриси се изявява и като водещ. Това става едно от най-успешните радио предавания с многобройна аудитория. В сценарните среди добрите кадри са кът и бързо се разчува за талантливите сценаристи. Евтим Милошев чува за нея и я кани като сценарист в Сървайвър. Там тя e не само сценарист, а и продуцент на игрите – едно от ключовите неща в този формат. Сложността да редиш и отговаряш за игрите беше голяма, защото те криеха риск за здравето на участниците. Конструкциите бяха сложни и никой не знаеше къде се крият опасностите. Хриси не само наблюдаваше строежите, графиците за тях, тя ги играеше истински целите игри предварително, за да разбере всичко за тях. Така няколко сезона. А и пропуснах малката подробност, че аз без нея не можех. Писането там беше много и всекидневно. Всичко се променяше постоянно. Трябваше бърза мисъл и рефлективност.

След това участва в писането на първи сезон на сериала „Дървото на живота”. В него се представи и като актрисав ролята на Елена. Беше част и от сценарния екип на „Столичани в повече”. Там също поигра и то ролята на македонка.

В последните четири години тя е главното действащо лице в създаването и реализацията на сериала „Откраднат живот”. Тук тя постигна върхове, с които малцина могат да се похвалят. Написването на 400 епизода за мен е непосилна работа. Този обем серии се пишат за един живот в нормалните страни. Сезон след сезон тя измисля и пише, с нейния сценарен екип, най-гледания български сериал. Свидетел съм какво и коства това. Повярвайте, не е малко. Но  този сериал направи от нея нещо повече от сценарист, тя стана писател. Разви се много в писането и в момента може да се каже, че тя е повече писател отколкото актриса. Всъщност актьорската професия я направи толкова добра в писането, защото тя знае какво е интересна роля и какво трябва да има в един персонаж, че на актьорa да му е интересно да го изиграе. Знае душицата на актьора, защото в основата си и тя самата  е такава. Но ето как е  станал този преход и най-вече защо.

Христина Апостолова отговаря на моите въпроси.

Обстоятелствата ли доведоха до промяната или ти я предизвика умишлено?

Може би е съвкупност от двете. Всъщност, като се замисля, никак не обичам да завися от обстоятелствата и полагам усилия сама да си създавам хоризонти с възможности. То е на принципа на лавината – започва с малко снежно топченце, върти се, търкаля се, постепенно става натрупване и снежната вълна се вдига… Или като да месиш тесто, ако с лавината ти звучи прекалено апокалиптично – трябва да забъркаш каша, за да произведеш хляб. Макар че аз съм винаги с две ръце „за“ емоционалния апокалипсис. Дискомфортът е най-голямата провокация. Неспокойният човек остава буден. Въпросът ти ме праща към една вдъхновяваща реч на Стив Джобс – за свързването на точките от миналото, за любовта, смъртта и великото „останете гладни, останете глупави“. Само тогава ще бъдем истински любопитни и до край търсещи.

Изпитваше ли страх, че напускаш сигурното и тръгваш към нещо непознато? Как се пребори с този страх?

Единственият страх, който съм изпитвала, е да не спра на едно място. Да не затъна в собственото си самосъжаление – това е страшно. Опитвала съм се да гледам на всичко, като на „пътя, който трябва да се извърви“. Виждаш, че в живота нищо не е сигурно. Е, освен едно – сигурно е, че ще умрем някой ден. Въпросът е с какво ще запълниш отрязъка между първата глътка въздух и последния си дъх.

Кой е основният ти двигател за промяна- непоносимост от настоящето, любопитство, амбиция или нещо друго?

Основният ми двигател са хората. Личности, които ме вдъхновяват. Създатели. Автори. Текстове. Филми. Книги. Музика. Всичко, което е направено от хора за хора. Вярвам в доброто на човешката природа. И в Бог, разбира се.

Какво казаха хората около теб, когато им сподели накъде поемаш?

Имам изключителни родители. Казвам го, защото те са хората, които са ме направлявали – не с думи и съвети, а с начина, по който безпрекословно са вярвали в мен. Да оправдаеш доверието на родителите си е едновременно благословия и отговорност. Сигурна съм, че са изпитвали страх, защото всеки родител иска най-доброто за детето си. Аз никога не съм имала план – днес приключвам с едното, от утре започвам с другото. Просто се стремя да не мрънкам и да правя това, което трябва да правя. То е въпрос на самодисциплина. В това отношение имам стабилна родителска школа.

Какво спечели и какво загуби от промяната?

Нямам представа какво и дали съм загубила. Нямам навика да проверявам несъстояли се възможности, да претеглям везната – тук ли щях да спечеля повече или там. Ако изпадна в такива мисли, това би означавало, че живея с усещането за пропуснати ползи. А аз съм щастлив човек, за което изпитвам само благодарност.

Сега от дистанцията на времето даваш ли си сметка защо се случи това ново начало?

Давам си сметка, че съм намерила път, по който да вървя. И правя всичко, което зависи от мен, това да се случва по един добър начин. Въпросът защо се случва едно или друго нещо, не е толкова важен. По-важен е въпросът как да го направя по най-добрия начин, след като вече съм се озовала в дадени обстоятелства. „Защо?“ не зависи от нас. От нас зависи „Как?“.

Какво би казал на хората, които се страхуват да рискуват и да направят рязък завой в живота си?

Нищо в живота не е случайно. И всяка промяна се случва за добро. Убедена съм в това. Ако те води любопитството към ситуацията, а не страхът от промяната, всичко се подрежда по най-хармоничния за теб начин.

҉҉҉҉҉҉҉҉         ҉҉҉          ҉҉҉         ҉҉          ҉҉҉

„Ново начало” се  реализира благодарение на грижата на NIVEA към моите проекти и обеждението на компанията, че обществото ни се нуждае от светлите примери.

Текст за Христина в проекта ми „Талантливите около мен“

От тук може да разберете повече за проекта

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов

 

 

27.07.2020                                                                                   Владимир Карамазов®