Ново начало – част 3 14 септември 2020
Яна Титова
Актриса → режисьор
След години, доказвайки се като актриса, се насочи към режисурата. За повечето от вас навярно това не е голям скок, но всъщност е голям. Едната професия няма нищо общо с другата. Режисьорът командва, ръководи, обединява голямо количество от хора. Актьорът си играе ролята, далеч по-просто е.
Яна беше от онези студенти, за които се разчува – „абе, има една млада, била страхотна“… Такива неща чувах за нея като студентка, но не я бях гледал. Крикор Азарян направи второто си представление от поредицата „Чехов“ в Младежкия театър и Яна играеше в него. Исках да гледам много спектакъла на професора и много исках да видя Яна Титова. Коко ѝ беше поверил една от главните роли. Седнах и сложих очилата на строг критик по отношение на прехвалената млада. Като започна постановката Яна, ме разби. Беше като извънземно сред познатите актьори. Толкова искрено и емоционално играеше, че приковаваше погледа. Само нея гледах, буквално. Имаше много сложни сцени, в които без проблем и с голяма лекота стигаше до емоционални крайности. Меко казано, ме впечатли. Разказвах го навсякъде. По това време вече бях работил с Евтим Милошев, а той започваше да прави първия си сериал. Предложих му да я вземе, на моя отговорност. Разказах му подробно за нея и той поиска да се видят. Правя аз гости в нас (по случайност тогава тя беше приятелка на мой приятел). Май готвих, за да „сватосам“ Евтим и Яна. Евтим я хареса и то много. Взе я. Няколко дни преди старта на снимките на този сериал Яна се отказа. Почувствала, че не е за нея. Е, няма да ви казвам Милошев колко години ми набиваше главата заради нея. Как аз съм го накарал, как тя го прецакала.
По същото време участвах и в ходатайстването да я вземат в Народния театър. Взеха я и не след дълго тя изчезна. Махна се от театъра, от постановките и се скри. Последваха години, в които изобщо не чувах за нея. Само знаех, че е заминала в чужбина.
Яна беше отишла да учи Режисура и се завърна в нашата страна като режисьор. Разбрах за това от Евтим Милошев, който ми каза, че Яна Титова ще е един от режисьорите в „Откраднат живот”. Щях да падна, защото си мислех, че Евтим няма да прости нейната минала постъпка. Тя наистина тогава го постави на колене. Но е била смела и е направила най-доброто за нея. Зарадвах се на Евтим, защото това показва много хубави черти, които притежава. Дори ѝ помогна да си направи страхотния филмов дебют „Доза Щастие”. Яна ни режисира в „Откраднат живот“ и се справя страхотно. Тя като актриса знае какво ни е нужно, знае кое е трудно и как да ни предразположи да го направим. Знае всичко за актьорската професия, което я прави много добър режисьор.
Радвам се за „Доза щастие”. Един много емоционален филм, без претенции. И точно този филм, който нямаше кой знае каква реклама и не е комерсиален, точно него хората избраха да гледат. Този филм има и друго важно призвание, което ще се разгръща тепърва. А именно младите да го гледат и да пали у тях онази важна сигнална лампа, че наркотиците са една опасна игра и започнеш ли я, връщането е почти невъзможно.
Но ето какво казва Яна за този преход в нейната кариера и как отговори на моите въпроси:
Обстоятелствата ли доведоха до промяната или ти я предизвика умишлено?
И двете! Всъщност към режисурата се насочих през писането. То се оказа мост между актьорската ми кариера и тази на режисьор. Спомням си, че всичко тръгна от желанието да участвам като актриса в романтичен филм. Но по това време никой в България не снимаше такива филми, пък и дори да имаше, щеше да е един – какъв е шансът точно мен да изберат за ролята?! А между другото, точно този момент на “избор” не ми харесва в актьорската професия – дали ще бъдеш избран, дали ще бъдеш харесан, дали ще си най. Всъщност всичко е толкова субективно и в повечето случаи си избран не защото си най-добрият актьор… А защото си най-подходящият.
Така или иначе, реших сама да напиша сценарий – роматична комедия/ драма, и да предложа сценария на режисьор, но с условието аз да играя главната женска роля, разбира се. Е, сценария го написах и не беше никак лош. Но след него дойдоха няколко къси истории, които се оформиха като сценарии за късометражни филми. И в един момент идеята аз да режисирам един от тях трайно се загнезди в главата ми – и някак на шега реших, че ще го снимам. Давах си сметка, че мога да се проваля, но нямах какво да губя – и се хвърлих.
Не съм и предполагала обаче, че това ще се окаже втората ми професия. До момента, в който не “завъртяхме” камерата. В този първи мой филм – “Мостът” аз играя главната женска роля. Но преди да дойде моментът да играя, само режисирах (в главната роля е един страхотен британски атьор Edward Hogg, който много хареса сценария и се съгласи да участва!). Толкова ми беше приятно, толкова идеи имах – дори не подозирах за тях. Всичко беше повече от чудесно… Докато не дойде моментът да се “саморежисирам”. Тогава стана катастрофа. Никога преди не бях имала усещането, че не ми се играе. И това ми се стори много страшно. Но беше факт. Исках само да режисирам и съжалих, че не съм ангажирала друга актриса за ролята. За първи път забравях текст, а аз съм го писала! Знаех всяка запетайка! Беше наистина странно усещане. И досега съм крайно недоволна от това си “актьорско превъплащение”, но пък ме научи на един от най-важните уроци – каквото и да правиш, бъди три пъти по-подготвен отколкото си мислиш, че трябва!
Изпитваше ли страх, че напускаш сигурното и тръгваш към нещо непознато? Как се пребори с този страх?
Никога не съм изпитвала страх, даже напротив. Някаква жестока свобода изпитах, след като заснех “Мостът” и когато трябваше да го монтираме, тогава си дадох сметка колко много компоненти има всъщност професията “режисьор”. Ти си и сценарист, и художник, и реквизитор, и монтажист, и оператор, и осветител, и гримьор… И в същото време не можеш без нито един от тези хора, и те по брилянтен начин допълват твоята идея, и филмът от твой, става “наш”. Това актьорската професия никога не ми е давала.
Сега като се замисля, аз май никога не съм се страхувала от неизвестното, а по-скоро съм го предизвиквала. Защото известното ми става скучно, става ми предвидимо и губя интерес. Обичам да се провокирам, но никога не подхождам към работата си със страх или неувереност. Защото знам, че мога. И знам, че имам правилните хора до себе си, които да ми помогнат да мога.
Кой е основният ти двигател за промяна- непоносимост от настоящето, любопитство, амбиция или нещо друго?
Основният двигател при мен винаги е интуицията! Дълго време не разбирах къде греша – въпреки че винаги съм мечтаела да бъда актриса – станах! Играех! Филми, театър – всичко, което съм искала, го постигнах и въпреки това имаше една колебливост в мен – дали съм достатъчно добра, дали изобщо ставам за тази професия. В момента, в който открих режисурата обаче, всяко колебание изчезна. Или по-скоро вече не ме интересуваше! Истината е, че аз не съм от тези хора, които се заравят в книги, за да се учат на “занаят”. Аз правя всичко интуитивно. Пиша, играя, режисирам интуитивно. И това ни най-малко не ме притеснява. Нямам претенциите, че знам всичко. Дори бих казала, че нищо не знам. Но пък мога да чувствам. И това е най-силното ми качество, което се превърна и в мой коректив през годините.
Какво казаха хората около теб, когато им сподели накъде поемаш?
Алек веднага ме подкрепи. Родителите ми – също, въпреки, че на тях май им беше доста странно, след като цял живот им мрънкам как искам да съм актриса, Актриса, АКТРИСА! Но им беше забавно – цялата фамилия, така да се каже, се включи в първия ми филм, а някои от тях все още ме подкрепят във всичките ми проекти и са заедно с мен.
Преходът при мен беше доста плавен. Никой не очакваше, че това ще се превърне в професия. По-скоро и те, и аз го приемахме като забавление. Вече след втория ми късометражен филм “Солвейг”, като че ли и на мен, и на тях ни стана ясно, накъде поемат нещата. После започнах да печеля и награди, а историите, които исках да разкажа, идваха като че ли една след друга.
Истината обаче е, че благодарение на Алек, успях да развия тази моя професия. Ако трябваше аз да организирам снимките на всичките си филми и ако той не се беше заел с това, сега дори “Мостът” нямаше да го има, а какво остава за “Доза Щастие” – където върху него падна огромната отговорност да е продуцент на филма. Неговата безусловна подкрепа ме направи много по-силна.
Какво спечели и какво загуби от промяната?
От гледна точка на развитието ми като професионалист, само печеля – мисля, че това да съм зад камерата ми помогна да стана по-добра актриса, но пък загубата в случая е точно по посока на актьорската ми професия. Като че ли колегите ми спряха да ме възприемат като актриса. И съответно спряха да ме канят на кастинги, което пък от своя страна доведе до това в последните две години да нямам роля във филм или на театралната сцената. Така, че “кел файда”, както казваме в Пловдив, на това, че режисурата ми помага като актриса, след като няма къде да го “покажа”! Затова си бях поставила за цел през 2020 да се завърна към тази професия, защото я обичам и не искам да я оставям зад гърба си. И по някаква ирония на съдбата Евтим Милошев ми предложи страхотна роля в “Откраднат живот”. Не знам как се е сетил за мен, но съм щастлива, че го направи.
Сега от дистанцията на времето даваш ли си сметка защо се случи това ново начало?
Да… Всичко при мен започва още от много ранна детска възраст и желанието ми да се изразявам чрез изкуство. По очевидни причини нямаше как да се занимавам с рисуване или танци и някак музиката беше това, към което моите родители ме насочиха. Да не говорим, че имам музикален слух. И така започнах като пианистка – много, много не талантлива, но все пак полагах нечовешки усилия да покривам материала в Музикалното училище. Когато трябваше да свиря на сцена обаче, се ужасявах, но в същото време, ако по някакво чудо успеех да изсвиря всичко без грешка, се чувствах най-могъщия човек на земята. След това дойде оперното пеене, където излизането на сцена беше една идея не чак толкова болезнено, но винаги едно чувство за неудовлетвореност просто си беше там.
Когато открих актьорството, излизането на сцена беше не просто приятно усещане (повечето пъти), но и необходимост. Необходимост физически да изразходвам тази креативна енергия, която нося. И все пак успяваше нотката на съмнение да се прокрадва дори тогава – и най-вече, когато ми се налагаше да участвам в представления, които нямат нищо общо с моето виждане за изкуство!
И когато вече започнах да режисирам, всичко като че ли си дойде на мястото. Все едно целият този път е бил, за да ме доведе точно тук. Така че не съжалявам, за нито една стъпка, за нито едни сълзи от безсилие да се справя, за нито едно лишение или решение, което съм правила. Със сигурност си е заслужавало, след като днес мога да работя, не просто това, което обичам, а това, което СЪМ.
„Ново начало” се реализира благодарение на грижата на NIVEA към моите проекти и убеждението на компанията, че обществото ни се нуждае от светлите примери.
Текст – Владимир Карамазов
Може да последвате Яна и в социалните мрежи Facebook Instagram
14.09.2020 Владимир Карамазов®