Една седмица на един актьор 26 юли 2019
Животът на актьорите преминава доста по-странно, за разлика от живота на всички останали хора. Тези разлики са много. Една от позитивните е, че имаме 2 месеца ваканция, като децата. Всички деца обичат ваканциите, актьорите – също. Ние не се занимаваме с отпуски, чувал съм за тях от мои приятели. През лятото не ходим на море за две седмици, колкото трае отпуската, а си седим докато ни писне. Казвам и една съществена разлика, която е в графата „жалко за актьорите“ – нашият работен ден не е осем часа, а много повече. И по-лошото е, че когато си най-уморен, когато хората тръгват да се забавляват и почиват около 19:00 часа, ние трябва точно тогава да излезем на сцената в пълния си блясък и кондиция и да се раздадем на публиката. Ако репетираш или снимаш, може да станеш в 06:00 ч., а до 19:00 ч. вече си работил 13 часа и ти предстоят още 2 или 3 часа (колкото трае представлението), в които трябва да си най-енергичен и във форма. Ето защо нашата ваканция е заслужена.
Ще се опитам да разкажа за една моя седмица. Как живея аз с моята работа. Целта не е да се оплаквам, напротив да мотивирам и да покажа, че всичко е възможно. Ако искаш много нещо, то не те уморява в смисъл на тегоба, а ти харесва и умората е само физическа, но удовлетворението е това, за което си струва. Седмицата ще е в София, защото когато работя не в столицата, е полеко. Например „Дяволското гърло“ го снимахме в Смолян и два месеца бях там и правех само това. Нямах представления, нямах други работи, не се занимавах с бита, само снимах. По-лесно е.
Споменах бита, да в ежедневието на актьора той присъства. При някои – с пълна сила, тези със семействата и децата. При тази интезивност не можеш да правиш нещата, които ти харесват. Можеш, но не често. Особено, ако си усложниш живота още повече с други големи цели, които искаш да осъществиш и да станеш добър в различни поприща, различни от актьорската професия. Започваме.
ПОНЕДЕЛНИК
Ставам сутринта в 06:00 ч. и отивам на снимки на „Откраднат живот“ в 07:00 ч. Снимките не са леки, но не са и тежки. Това се дължи на професионалния екип на сериала, който работи като по часовник. Всичко е ясно, режисьорите и операторите знаят какво правят. В 13:00 ч. свършвам снимки и отивам пред Народния театър, където ни е срещата. В 14:00 ч. тръгваме за Стара Загора да играем представлението „Богът на касапницата“. Пътуваме, спираме, говорим си с колегите и се опитваме леко да си починем. Спираме на крайпътно заведение, ям нещо малко, за да не ми стане тежко, тепърва основната ми работа, която ще я гледат много хора, предстои. Пие ми се бира, но мога само безалкохолна (реклама :))) Стигаме в театъра около 16:30. Правим лека репетиция на цялата пиеса, важно е заради различната сцена, за осветлението и музиката. Тези репетиции са винаги критични, защото откакто си станал е минало много време и вече си доста уморен. Гледаш къде да полегнеш. След това пия кафе, за да се разбудя и се готвим за постановката, предимно лежейки. В 19:00 започва спектакълът. Изиграваме го. Вече съм много уморен, но съм и гладен. Отивам да хапна нещо набързо в най-близкия ресторант и след това към 22:30 ч. идва ред на почивката, но в чуждо легло.
ВТОРНИК
Ставам към 07:00 (много е важно да спя 8 часа) и тръгвам към София. От 10:00 ч. съм на репетиции в театъра. Не са редовни репетиции за нов спектакъл, а са възстановителни – за спектакъл, който не сме играли отдавна. Репетициите са до 13:00 ч. Всичко, свързано с театър е доста изморително, защото влагаш емоция, говорът не е ежедневен, а с много сила и звук, движенията в някои спектакли също са много натоварващи физиката. Та свършвам репетициите и тръгвам към вкъщи, за да се изкъпя и преоблека, защото в 15:20 ч.съм на интервю в телевизията във връзка със сериала. Интервюто е на запис. След интервюто пък директно отивам на фотосесия за голямо списание, отново по повод новия сериал. На сесията се преобличам няколко пъти, в храстите на един парк. Тя трае около 2 часа. Бързам след нея, защото имам час за масаж, наложително е, тъй като имам проблеми с кръста. Масажът ми се отразява много добре. Вече е 20:00 ч. Прибирам се, имам време да напиша един текст за мой приятел, който искам да пусна в сайта. Къпя се и лягам.
СРЯДА
Ставам в 8:00. Отивам на среща с мой приятел лекар, защото ще участвам в кампания, организирана от БЛС. Срещата е от 09:30 до 10:30 ч. После отивам с колата до специална пекарна, за да си купя хляб от лимец. Няма какво да ям. В 11:30 имам среща с бранд мениджърите на голяма компания. Разговорът ще е за евентуална съвместна работа по дигитален проект. Много ми харесват такъв тип партньорства, защото аз измислям и създавам цялото съдържание, в което евентуално ще участва компанията. В 13:30 отивам да хапна с друг мой приятел лекар, защото му помагам да създаде своя фондация и да помага на децата, които се нуждаят от спешна помощ. След обяда директно отивам на плуване. Правя го редовно отново заради проблемите ми с кръста. В 16:30 ч. вече съм в театъра, защото имам много сложно представление, за което е нужно да се събера и да се концентрирам. Постановката е „Танцът Делхи“ и свършва към 21:00. Прибирам се, уча текст за следващия ден, пускам пералня и след това потъвам в блажен сън.
ЧЕТВЪРТЪК
На снимки съм цял ден и Слава Богу – нямам постановка. На снимки съм от 10:00 до 21:00 ч. Имам два часа пауза между снимките, но ще остана на терен, защото нямам време да излизам. Тези два часа ще ги използвам да обработя малко снимки, които направих предишната седмица. Някои от тях ми трябват спешно, други са за кеф и ще ги пусна в Instagram. Снимките са уморителни, защото много часове стоя прав. Принципно това най-много ме уморява. Имам си проблеми в гръбнака от дете. А и моторите не правят нещата по-леки. Имам две операции (фалшиви – част от снимките), които за мен са проблемни, не само защото стоя прав. Не мога да запомня тези лекарски термини. Защо лекарите така са си усложнили живота – не знам. Когато имам такива сцени, непрекъснато повтарям гадните думички. Само това правя, докато не дойде сцената.Та така за снимките. Ще публикувам тук една снимка от важните. Свършвам снимки в 21:00 часа и бързам да хвана супермаркета до нас. Хладилникът ми е празен, а ми е важно да закуся и най-вече да имам с какво.
ПЕТЪК
Шарен ден. Взимам едното куче – по-голямото и трябва да го заведа на фризьор, защото в неделя е на международна изложба. Гена е Ризеншнауцер и е много хубаво 40-килограмово бебе. Часа съм го записал много отдавна. Та отивам за 4 часа да направят Генчо красив и да се представи добре. В 13:00 го връщам вкъщи и директно се изстрелвам на снимки. Днес имам само две леки сцени една след друга. Снимам ги и отивам на една конференция на Viber. С хората на Viber работя вече повече от година и правим много неща съвместно. Много ми е интересно, защото научавам нови и полезни неща за дигиталните комуникации. Срещата е с техни клиенти и партньори. Едвам намирам мястото на конференцията, но го намирам. Там хапвам от чудния им кетеринг. Вечерта отивам да гледам студенти от НАТФИЗ. Поканили са ме, а на мен ми е интересно да видя продукциите на младите актьори. Прибирам се и лягам.
СЪБОТА
От сутринта до обяд имам снимки, след това ще отида да ми сменят маслото на колата и да проверят накладките, защото леко скърцат. После се прибирам и ще си enjoy-вам. Малко социални мрежи, малко спане, малко House of cards. И то станало 01:00 ч.
НЕДЕЛЯ
Изложбата с Гената. Представи се не много добре като поведение, защото е малък и защото е ново за него, но благодарение на професионалния хендлер Анелия Шанкова, Гената взе доста титли и стана второто най-красиво puppy куче на изложбата. Уморени и пълни с емоции се прибираме, аз отивам за час на плуване (защото трябва) и после съм свободен за вечеря с приятели.
Та това е една произволно описана моя седмица. Когато не снимаш, репетираш и тогава всяка сутрин от 09:30 до 14:00 ч. в продължение на 2 месеца си на репетиции. А може и да снимаш, и да репетираш, и да играеш. Май веднъж ми се случи, но втори път няма да го допусна. Има неща, които не описах, но те са лични. Винаги можеш да намериш време. Някой ще каже, какъв е този живот без време за нищо. Едно знам със сигурност. Хубавите, големите, стойностните неща се постигат с много труд. С много усъвършенстване и постоянство. Такъв съм бил винаги. Да, писва ми, да, отчайвам се, да уморявам се. Но си имам „отдушници“ и занимания, които ме зареждат. Пък и да не забравяме, че ние – актьорите, за разлика от вас – не актьорите, имаме два месеца ваканция през лятото, като децата, защото може би и ние винаги си оставаме едни деца.
Текст – Владимир Карамазов
Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto
26.07.2019 Владимир Карамазов®