Петя Камбурова – Жадното за приключения момиче 18 октомври 2018

Петя Камбурова е на 26 години. Тази подробност е от съществено значение за този разказ. Искам да ви запозная с нея, защото тя е истински вихър или по-скоро е една крачка пред живота, който я гони неуморно. Ще се опитам да пресъздам и опиша всичко, с което ме впечатли това мъдро дете, защото всъщност тя е такава. Тя не си губи времето в безсмислие, в шляене и търсене на посока. Тя го изтисква до абсолютен предел и като следствие от това се издига високо над земята. Да видиш това у млад човек днес си е рядкост, но според мен и за вас тази история ще е пример и ще ви накара да се замислите дали взимате всичко, дали не пропускате възможности, дали годините ви не минават в стоене на едно място, дали се развивате.

На Петя нищо от нещата, присъщи за младите, не ѝ е чуждо. Фестивали, приключения с приятели, пътувания – всичко. Успоредно с това, тя е сред основните двигатели на световна компания. Ще ви държа още малко в неизвестност от къде и как се запознах с нея и какво точно работи.

Когато ми разказа за себе си, разбрах за пореден път колко е важно изкуството при възпитанието на децата. Тя е от Плевен и е израснала в семейство на художник и преподавателка по английски. Никога нищо не са ѝ забранявали. Тази свобода тя винаги е оценявала и никога не е превръщала в свободия – напротив, развила е у нея силно чувство на отговорност. Към себе си и към другите. Основна черта на характера ѝ е любознанието – към всичко и всеки. Още един мощен двигател в нейния живот. Oт дете е общителна и лесно се сприятелява с всички около нея. Занимавала сe e с какво ли не, но не повърхностно, а същински – винаги е стигала до високо ниво на усвояване. Искала е да разбере за всяко нещо, с което се захваща, какво е нивото на съвършенство и как се постига. Постигне ли го – време е за следващото приключение. Динамиката и гъвкавостта са втората й природа. Противник е на схващането, че ако си добър в дадена област, трябва само в нея да се съсредоточиш. Това по-скоро би те ограничило, то ще те лиши от възможността да изпробваш, да откриеш света и той да открие теб. Преминала е през балет – 6 години, латино танци – 2 години, цигулка – 3 години. Литературата ѝ е любимо занимание, има участия в множество есеистични конкурси и също толкова отличия. Занимавала се е с керамика и рисуване – баща ѝ е преподавал в школата, в която е ходила. Учила е английски и френски език в едно от най-елитните училища в Плевен – езиковата гимназия. Освен това се е занимавала и с моделство за кратко – за което аз съм изключително изненадан. С нея ми бяха наистина най-леките снимки. Тя се държеше като професионален фотомодел. Снимала се е и в главна роля в късометражен игрален филм. Има и още много дейности, предимно в сферата на изкуството.

Когато я попитах какво й е дало всичко това, тя започна да изрежда: от балета – стойката, важна за една дама и умението да работиш в екип, от танците – сценичното присъствие, от рисуването – естетиката и въображението, от литературата – детайлното и задълбочено мислене, от цигулката – любовта към музиката. От всичко е взела по нещо безценно и цялата тази съвкупност от ценности прави нея самата безценен и стойностен човек. Има две мечти. По-скоро цели, които не са се променяли откакто е малка. Да обиколи света, но не да каца със самолета от град в град, а навсякъде да прекарва достатъчно време, за да се потопи в различния начин на живот, да изследва хората там и да задоволи напълно любопитството си към даденото място и култура. Подобна жажда за разбиране не може да се залъже с ден-два, прекарани в хотела и с няколко известни забележителности. Втората ѝ мечта е чрез дейността си да помага на каузи и хора и по този начин да ги прави по-щастливи. Да, това звучи приповдигнато и като клише, но това тя го прави откакто се помни. Ако подобни дейности се вършат по задължение, човек ще забрави за тях и няма да е постоянен, а при нея нещата се диктуват от сърцето. Още в училище подпомага благотворителни каузи в подкрепа на различни хора и организации. Получава помощ и от съученици и приятели. Те ѝ се доверяват, защото тя винаги е била много общителна и харесвана от съучениците, преподавателите и въобще от хората около нея. Приютявала е десетки бездомни кучета и котки, до ден днешен в свободното си време подпомага организации, които се занимават с благотворителна дейност. Вярва, че това е помогнало повече на нея и я е научило да бъде емпатична и осъзната.

Завършва 12-ти клас и идва време да реши как да продължи образованието си. Повечето ѝ приятели заминават извън България, но тя се заинатява и решава да учи в нашата страна. Отново от любопитство – какво толкова не е на ниво в нашето обучение? Влиза в УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Избира я, защото е съвкупност от много дисциплини. Теорията е еднаква навсякъде, но всъщност обучението е такова, каквото сам си го направиш. Успоредно с обучението си в УНСС изкарва престижните Харвардски курсове, проведени у нас, печели редица университетски и европейски стипендии. Печели и стипендията на Фондация “Америка за България” и е от малцината, които заминават за САЩ, за да изучават „Предприемачество“ в един от най-добрите университети – “Бабсън”,в кампусите му в предприемаческите центрове Ню Йорк, Сан Франциско и Бостън. След завръщането си в София се включва в Бизнес Клуб УНСС и Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), с които реализират редица проекти в сферата на образованието, личностното развитие, предприемачеството и бизнеса. След това печели и стипендия по Еразъм+ и учи “Маркетинг Мениджмънт” в Копенхаген, Дания.

Обучението е такова, каквото сам си го направиш. Не е важна държавата или преподавателят – важният си ти. Замислих се над това и си направих анализ на моето обучение и наистина е така. Важно е ти какво искаш да постигнеш, ако ти е малко това, което получаваш от висшите училища, можеш да си набавиш знания и опит от много други места. Границите на всичко си поставяме самите ние. Ако искаш да вземеш максимума от едно обучение, никой и за нищо на света не може да те спре. Тя го доказва. Една случка в Дания е интересна и ми направи впечатление – при влизането в университета, полюбопитствала коя е най-високата оценка. Казват ѝ – 12, но никой не цели резултат 12, защото това било нещо като 6+, а оценката 10 е напълно задоволителна. Това било абсолютен максимум. Това й се струва забавно и решава да си покаже, че може да достигне заветната 12-ка. Две са оценките в края на тази първа учебна година – и двете ѝ оценки били максималните 12. Въпреки това, успява да обиколи още няколко близки държави, да не пропуска парти и да създаде контакти и приятелства, които пази и до днес. Отнесох се, наистина, каза ми го това и аз потънах. От кеф, от това, че я разбирам и че аз съм същият. Нуждата да си добър във всичко, което правиш и не заради другите, не заради придобивките, а заради самия себе си, защото това те зарежда, защото това е начин на живот и защото така се чувстваш значим, че постигаш нещо и не си роден напразно. Понякога, поне при мен, това е много мъчително, също и за околните, защото е предпоставка за вглъбеност и вманиачаване за периоди от време, тези успехи и постижения не се постигат лесно. Но при Петя е друго. Тя го прави с усмивка и лекота, постига много с позитивизъм.

За нея контактите и хората са висша ценност и вярва, че всеки може да те научи на нещо. Не се отчайва и не се депресира, за разлика от мен. Преминава през живота с отворено съзнание и широко отворени очи за красотата му. Усвоила е една нейна мъдрост, с помощта на която гледа живота не в моментната случка (например, сърдит човек се държи с нея грубо на каса в търговски обект), а в детайла, в историята, дълбае и търси контекста на ситуацията и хората. В размисли и анализ, тя се отстранява от моментното събитие. Така преминава през него неусетно и не му се ядосва. Поразсъждавахме защо се разминаваме в начина на възприемане на негативни случки и неуспехи и стигнахме до това, че актьорите сме хора, които си служат с емоциите си, бързо ги изхабяваме и ставаме лабилни. Лесно се депресираме и повечето сме мрачни и тъмни личности. Говоря за мен самия.

След тези две 12-ки, получени в Дания, отново се завръща в УНСС, за да завърши образованието си. След като се дипломира с отличие, решава да развие идея за собствен бизнес. С няколко приятели основават стартъп компания. Идеята е добра, но не успяват да я реализират. Начинанието пропада след месеци труд. Този период от около половин година е онзи период, който аз наричам „междинка“. Това за мен са най-плашещите и ужасни периоди. Тогава, когато приключваш нещо, затваряш една страница и трябва да отвориш нова. Но каква? В този период има много неизвестни, има страх от предстоящото. Неизвестното винаги ме е плашело и никога не свикнах с него. Отново тя ми показа друга гледна точка за тези периоди, в пъти по-положителна от моето възприятие и отново се отнесох. Колко е хубаво да гледаш живота с чистите и положителни очи на дете. Или поне да запазиш детското в себе си. Да, но на 40 е малко трудно да го постигнеш. В този „междинка“ период тя решава да не започва работа от 9 до 5, а да продължи отново с всичко, което я провокира и което ѝ е любопитно. И така, една сутрин тя получава съобщение в Linkedin от Атанас Райков – Директор Бизнес Развитие ЦИЕ, Viber. След няколко етапа на кандидастване и няколко сложни казуса и задачи, на 23 години, Петя става третият член на екипа на Viber за Централна и Източна Европа като Мениджър Проекти ЦИЕ, няколко месеца след откриването на офиса. Отговорността е висока, а регионът е стратегически важен за компанията поради силната ползваемост на приложението в тези ширини. Това неуморно момиче от Плевен, момиче от България, почти дете, се озовава във високите етажи на световния бизнес. Може би е съдба, а може би е преследване, завършило щастливо за нея. Не завършило, защото тя винаги ще е такава и ще преследва вихрено целите си. По-скоро тя тепърва започва, всичко дотук е начало на нещо, сигурен съм, огромно. Представям си какво ще постигне на 36, а какво ще е на 46, а не ми се мисли за 56 години.

Затова ви казвах, че може би ще се замислите дали взимате всичко от живота си. Това момиче ми дава пример как трябва да се живее същински. Аз спрямо нея съм погубил ценни години. Погубил съм ги в инат, в капризи, в недоволство. Всичко възможно ще направя да се поуча от нея и най-важното – с усмивка да успявам да се прицеля в много, много далечното.

Леко инфо:

Петя стои зад редица проекти във Viber за региона, свързани с иновации и бизнес развитие, като използва продуктите на Viber за създаване на кампании в партньорство с най-големите фестивали, медии, известни личности, спортни отбори и корпорации в ЦИЕ . С нея се намерихме случайно чрез общ приятел. Срещнахме се в подходящ момент на пускане на нова функционалност, предназначена само за пионери партньори. Аз бях готов за този експеримент и се навих, воден от моето любопитство. Така се родиха моето къмюнити и моят чатбот във Вайбър. В момента къмюнитито непрекъснато се усъвършенства и много скоро то ще стане прекрасно ново място, което всички ще искат да имат и да ползват. Петя работи усилено и по старта и развитието на чатботовете в нашия регион, които все повече се налагат сред компании и организации. Пътува из целия свят с работата си, среща се с различни и интересни хора, попада в редица приключения, обменя опит с екипите на Viber по света, продължава да е активна в социалните дейности и не спира да се забавлява. Последната си почивка решава да прекара по малко по-разнообразен начин и заминава за Тайланд, където е доброволец в природен парк за слонове. Там се грижи за животните ежедневено, почти наравно с персонала, но отново не спира да комуникира и в малкото свободно време се сприятелява с останалите доброволци, които са от целия свят.

Мисля, че тук трябва да спра. Има още много. Но засега това мисля, че е абсолютно достатъчно.

Това е Петя Камбурова!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

P.S.

Това допълнение го пиша три месеца след като сътворих текста за Петя, който прочетохте. Споделям го, не за да ви покажа колко съм прозорлив, а защото това момиче се изкачи още по-нависоко и взе доста стъпала наведнъж за кратко време. Петя Камбурова получи повишение и сега е Глобален Мениджър „Бизнес Развитие“ за Viber. Накратко – преди се занимаваше с бизнес развитието на компанията за нашия регион, а сега отговаря за цял свят. Част от нейните задължения включват създаване на ангажиращо съдържание за платформата чрез стратегически партньорства с брандове от различни индустрии. Освен това ще продължава да създава и изпълнява иновативни проекти и маркетингови кампании. Замина да живее в Лондон и отвори нова страница в живота си. Не мисли да прекъсва работата си, контактите и приятелствата в България. Ще ѝ е трудно да ги поддържа, но съм сигурен, че ще успее. Пожелавам ѝ да вземе от света, който ще обикаля, най-хубавото, което не може да се купи, пожелавам ѝ успех и се надявам отново да работим заедно.

С подкрепата на Glenfiddich Whisky

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto

Вижте целият проект Мисия Маверик

18.10.2018 Владимир Карамазов®