Стикерите на Владо Карамазов – история в картинки 17 юли 2018

Част от проекта “Владо Карамазов и Viber”

Когато тръгнах да правя стикерите във Вайбър, много ми се искаше това да е моята история в работата и отчасти в живота. Исках да пресъздам една поредица от картинки, които са свързани с изиграните роли, да участват и моите хобита и така да се получи един цветен разказ в картинки. Задачата не беше лесна, защото не знаех как да започна, кои точно роли да избера, как да избера думичките към стикерите. Когато бях студент, моята професорка ни казваше, че е много важно да си правим архив от снимки и видеа на нашата работа. Такова нещо не се трупа лесно, особено като работиш много. Постоянно досаждаш на фотографи, продуценти, театри, за да ти дадат видеото или снимките. Но аз през годините съм го правил и ми е коствало много. Но хиляди пъти това мое постоянство ми се е отблагодарявало. Това е един пример за това. Гмурнах се в архивите и там всичко просто ме чакаше. Следващата стъпка беше да намеря  много добър художник. И с това успях, намерих Христо Тренев – голям талант и майстор на карикатурата. Сработихме се чудесно, той хареса идейната концепция за целия пакет и така се родиха стикерите на Владо Карамазов във Вайбър. В този материал искам да ви запозная с всеки стикер поотделно и да ви кажа от какво е вдъхновен.

„Наздраве“

Това е сцена от сериала „Дървото на живота“ – сезон 1. Това е от последните сцени, в които моят герой Панто Вълчев е разорен и унищожен от брат си. В този епизод разбира много истини и трябваше да изиграя много различни крайни състояния. Едно от тях беше пиянството. Оттам се роди и идеята за този стикер. Много често по нашите балкански ширини хората си казват „Наздраве“. Ето го стикера за ваше улеснение 🙂

„На театър съм“

Направен е специално за феновете на театъра. Надявам се да се ползва. Исках да го има и като напомняне, че в театъра не трябва да се използва телефон, защото звукът и светлината му изключително много ни пречи докато играем на сцената. Преди влизане в театъра изпращаш този стикер на близките си или приятелите си и те знаят, че си на културно мероприятие в следващите часове.

„Лека нощ“

Исках пожеланието за „лека нощ“  да идва от „Годзила“. Да има чувство за хумор. Помислих дали съм играл подобно нещо и се сетих за ролята ми в „Балът на крадците“, където играх млад неопитен крадец, който се дегизираше, за да извърши обир. Представлението започваше, като излизах на сцената като млада дама, която приличаше на травестито-годзила. Много се забавлявахме на тази сцена, защото Юлиан Вергов се беше дегизирал като лелка . Та оттам се появи този стикер. Художникът Христо Тренев довнесе още чувство за хумор и така стана тази лека гавра с моя образ, който ви желае спокойна нощ.

„Червен картон“

Това е ролята ми в „Спанак с картофи“ – Сапуна. Това е спомен за времето, когато той е бил главен съдия и е показвал червени картони. В постановката героят ми е понижен в страничен съдия заради корупция. Стикерът е много удобен за тези твои приятели във Вайбър, които те дразнят, които са те ядосали или с които не искаш да говориш. Набиваш червен картон с помощта на този стикер и повече не се занимаваш, поне за ден. После като добри хора, каквито сме, се обаждаш лично на човека, който е получил червения картон и се сдобряваш с него.

„Натисни газта“

Едно от нещата, които най-много обичам. Моторите ми и обикалянето на страната с тях. Това е заниманието, с което си почивам и с което си изпразвам главата от напрежението. Тази снимка направихме с 3INSPIRIT . Хванахме се и направихме страхотна фотосесия с моето Дукати. Трудно е да се снима в движение с висока скорост, но за талантливите професионалисти няма невъзможни неща.

„Брадясах”

Понеже съм леко невротик и чакането или нещо, което се протаква много време ме изнервя, реших да направя и такъв стикер. Който лесно да изпратиш на този, който закъснява или чакането за нещо продължава дълго. Най-много ми пасна българският израз „брадясах“. Почнах да ровя в съзнанието си, коя роля ще му легне на този израз и не след дълго мислене ми изскочи първият епизод на втори сезон на сериала „Дървото на живота“, където моят герой се завръща като монах и то брадясал. Всичко съвпадна.

„Здрасти“

Няма нищо по-гадно да чуеш този израз, макар и с възпитан тон, от полицай, който те е спрял. Случи ми се веднъж, полицаят ми каза „здравейте“, представи се и тогава се сетих, защо пък не, „здрасти“ да се казва от полицай. Освен това аз бях изиграл един перко полицай в „Дакота“. Хем исках стикер с полицай, хем съм играл такъв, а и ме спря полицай. Айде готово.

„Нещо прекъсва“

Бях в Париж и там чух този израз от двама популярни българи. Нещо се майтапеха и единият започна да припомня гаф, който е направил другият преди време. През цялото време обвиняваният повтаряше „какво каза, не чувам, нещо прекъсва, не, не прекъсва“. Беше ми смешно и остана в главата ми. Сега, когато някой ме пита нещо, а на мен не ми изнася или просто се заяждам, ей така да минава времето, го ползвам. Исках да влезе в пакета от стикери и случайно попаднах на една фотосесия, която направихме под водата с Diving.bg. Там държах снимка, с която показвах, че нямам обхват. Отново имах късмет и съвпадение на истории.

„Яко“

Преди време снимах за моден каталог на млада дизайнерка. Заедно с Теодора Духовникова, а фотограф беше Павел Червенков. Дизайнерката се казваше EGG. Стикерът „Яко“ исках да е леко изтрещял, тийнейджърски и аз да съм с различна прическа. Разгледах отново снимките, на които бях нещо като Дракула, със силен грим и странна прическа, все едно ме е хванал ток. Показах го на художника и той ми каза, че ще се получи. Този стикер го използвам най-много.

„Благодаря“

Исках думата „благодаря“ да е казана от мъж на място. Не знам защо, сигурно по първата допирателна. Почнах да търся из архивните снимки с мъж на място и нищо не намерих, което да подхожда. После се сетих, че снимах една реклама на бира, в която бях рицар. Металните доспехи тежаха адски много, а прекарах с тях цял ден. Това помня от тази реклама. В папката от тези снимки попаднах на кадър, в който се държа за сърцето. Чудесен избор за този стикер. След като ги направихме всичките ги показах на Юлиан Вергов и той ми каза, че според него рицарят много повече подхожда на израза „обичам те“, а на джентълмена от стикера „Обичам те“  му приляка „благодаря“. Ей много ме хвана яд, защото беше прав. Сега това ми боде очите .

„Ще оцелея“

Исках да има стикер и от Сървайвър. И естествено ми дойде израза „Ще оцелея“. Но исках да не е героично, а нелепо. На финала на Сървайвър във Филипините направихме филмче как се прибирам, аз – водещият, с воловете от там до София. Бяхме измислили големи глупости и една от тях се състоеше в открадването на бивол – много популярно там животно. Цял ден снимахме с този бивол, който принципно не се язди. Е, аз го възседнах и от това смърдях ужасно. Разгледах снимките, отново се посмях и си казах – това ще е. Владо Сървайвъра седнал върху бивол.

„Обичам те“

Стикерът, който го обърках. Но все пак се получи много хубаво, заради художника Христо Тренев. Много ми харесват детайлите. Това е ролята ми на лорд Горинг от „Идеалният мъж“. Постановка, която играем вече 11 години. Заповядайте през новия сезон, ако не сте я гледали. Оскар Уайлд винаги ще си остане класика и автор, който хората обожават.

„Извинявай“

Идеята за този стикер идва от представлението „Танцът Делхи“. Понеже това е емоционална постановка тя много подхождаше на едно сълзливо „извинявай“. Много ми хареса, че илюстраторът използва разплаканото човече, но го вкара под чадър, а над него вали проливен дъжд. Сам ходи под дъжда, отритнат заради прегрешението си. Това беше и стикерът, с който категорично избрах талантливия  художник Христо Тренев.

„ЧРД“

Какво по-тъпо от това от подаръка ти да се появи Владо Карамазов? Какво по-малоумно от това? На такъв подарък аз ще кажа „благодаря, но си го задръжте или го дайте на друг“. Таралеж в гащите не искам да си слагам.

„Обади ми се“

Естествено, че трябва да има телефонче, за да подсеща в този стикер. Направих една роля в любимо представление – Ален Рей в „Богът на касапницата“. Адвокат, който непрекъснато говори по телефона. Същинският ад на неговата жена. Целият живот ни минава с нашите телефони. За добро или лошо. Наистина по някой път ми иде да го захвърля и никога да не се сетя за него. Но като го забравя в нас, се връщам, ако ще да съм на 100 км от нас, защото се чувствам като сакат без него. Леко разсъждение относно телефоните.

„Идвам“

Това е селският ерген от постановката на Теди Москов „Сирано Дьо Бержерак“. Винаги забързан, винаги усмихнат и наивен. Той лети към всичко и към всички. Той идва в големите градове и превзема територии. Настанява се комфортно и не му мисли много.

„Чао“

Исках в тази история от стикери да вмъкна и осъществяването ми на една творческа мечта – да озвучавам герой от филмче на Уолт Дисни. Явих се на кастинг и ме взеха за Принц Навийн от „Принцесата и жабокът“. Беше много интересно, трудно и много бавно. Но научих много. Като се чух в киното все едно не бях аз. Страхотен спомен е тази работа. Та успях да намеря място на принц Навийн в последния стикер „Чао“.

 

Стикерите ще са налични в стикер маркета на Viber до 26.07.2018

Може да си ги изтеглите от ТУК

Текст – Владимир Карамазов

Художник на стикерите – Христо Тренев

Снимки – личен архив

17.07.2018                                                                                           Владимир Карамазов ®