Част от проекта „Мисия Маверик“ За него разбрах преди години от моята приятелка Радена Вълканова. Тя е много близка с човека от заглавието. Иван Пантeлеев за мен беше без образ, съществуваше в разказите, споделени от Радена. Симпатичен ми се струваше от тези разкази. Тя го обича истински и заради него самия, и заради спомените им. […]
Част от проекта “Хората на театъра” Продължавам с поредицата, в която представям хората в театъра. Тези, които публиката не вижда, но които са също толкова важни за театъра, колкото сме и ние – актьорите. Сега ще представя предимно хора, които от дълги години работят в Народния театър. С някои от тях сме заедно отдавна, заварил […]
От няколкото коментара в социалните мрежи след пускането на разказа ми „Как станах актьор“ се замислих, че всъщност историята продължава. Втората част дори е може би по-интересна от първата. Ето сега ще ви разкажа и продължението, макар и да съм го правил отчасти в разни интервюта. Предишният текст свърши с хепи енда, че влязох в […]
Историята започна, когато бях малко дете и моите родители често ме водeха на театьр. От тези представления аз не помня нищо освен усещанията. Недоумявах как се случва това нещо пред мен. Истина ли е или не е? Реално ли е това, което виждам? Актьорите четат ли си текста отнякъде и ако да – защо не […]
Отидох в Лондон в края на декември освен за коледните и новогодишните празници и с няколко театрални „мисии“. Най-главната беше „Арт“ в Old Vic. Имах билети за няколко постановки и бях сигурен, че на 27 декември съм на „Buried child” с Ед Харис. Отидох по-рано, пих шампанско в театъра,разходих се и с нетърпение очаквах […]