Познавачът на Матрицата 6 юни 2018

Част от проекта “Талантливите”

Много се радвам, че животът ме срещна с Тони. Той е съвършеният човек в контекста на днешната действителност. Умен, възпитан, образован, деликатен, съобразителен, чувствителен и прям. Когато общувам с него, усещам, че моята професия леко ме е деформирала, загубил съм деликатността в комуникацията, шумен съм, емоционален в повече, дори – леко нахален. При него това липсва. А всичките му качества го правят да „изглежда“ като изискан джентълмен от средата на 20 век. Мисля, че точно с тази разлика съм му интересен, но доста често съм се срамувал от себе си като сме били заедно. За възпитанието му основна заслуга има неговата баба. Разказвал ми е за нея и аз съм си я представял като строгите дами от старите английски филми. Тони започва да работи от малък и то на много високи позиции. Възрастните хора казват, че един мъж трябва да построи къща и да създаде семейство. В това също си приличаме. И двамата сме създали къщи, неговата несравнима като мащаб с моя апартамент, но и двамата все още нямаме семейство.

С него се запознах около общата ни страст – моторите. Аз си взех така да се каже бутикова машина и след това се видях в приключение. В България рядко се кара този модел и информацията е доста оскъдна. С Тони имаме общ приятел – много добрият механик Ради. Един ден той ми разказа за едно момче, което имало същия мотор. Искаше да ни запознае и беше сигурен, че много ще си паснем. И го направи. Тони дойде на срещата, аз бях с моето возило. Започна да го оглежда. Забеляза доста неща по него, зададе ми няколко въпроса и разбрах, че аз съм на светлинни години от него като знания в тази сфера. Той е технически грамотен. Много е успокояващо, когато срещнеш по-голям педант от себе си. Той е педант, най-вече в областта на моторите. То така и трябва. Това е рисково хоби. Всичко трябва да е безупречно.

С него започнахме да обсъждаме редица технически казуси. Случваха се неща, които много лесно засичахме. Например на светофар ми гаснеше моторът, обаждам му се, питам го „Тонка, на теб случвало ли ти се е – да ти загасне на празен ход?’’ И той: „Да“. Това е проблем и той започва да рови в сайтове и форуми докато не намери решение. Направихме си нещо като мини общност. Предимно той ръководеше нещата, аз гледах и ако ме питаше нещо – отговарях. В повечето случаи гледах като теле. Но се опитвах да разбера. Наистина.

Тони ще го опиша със случки. Има малко хора, които са готови на всеки без изключение да помогнат и при всякакви обстоятелства. Той наистина е такъв. Доста рядко успяваме да отидем на пистата в Серес, за да покараме на спокойствие и да задобреем. Общо взето като се доберем до там не спираме да караме и се изтощаваме на максимум. Веднъж, миналата година отидохме и Тони не спря да помага на хората за окачването на моторите им. Това е неговата стихия. Постоянно се развива и е много добър в това, да не кажа – най-добрият в България. Аз карам, той помага. Отидох при него, казах му да престане и да започне да кара. А той ми отвърна: “Моторите са им много зле и ще се пребият“ и продължи да им помага. Винаги това му е в главата. Как да помогне? Имаше много добра идея, която предстои да реализира, да направи кампания, която описва най-рисковите ситуации и мото катастрофи, да им обърне внимание и да сигнализира на всички мотористи, за да внимават. Ще стане добра и смислена кампания. Има си блог и там често пуска изключително ценни статии за окачването на моторите и друга полезна информация. Този блог помага на десетки хора да обръщат внимание на машините си и да ги поддържат правилно.

Мозъците на програмистите са странни и неразбираеми за нас, простосмъртните. Нещо като мозъците на хирурзите. Програмистите дори да тръгнат да си купуват казанче за тоалетна ще направят такъв ресърч, че свят ще ти се завие. Ще проучат всички казанчета по света, техните функционалности, разновидности, минималните отклонения в дизайна, ефективността… За всичко това обикновен мозък като моя не би се сетил. Помагал ми е много в тези неща. Веднъж го попитах за един монитор, който възнамерявах да си купя. Получих имейл с такава изчерпателна информация, която може би дори производителите на въпросните монитори не знаят. Това е качество, на което се възхищавам. Но аз определено нямам нерви за това!

Когато за първи път го поканих в театъра да ме гледа, не бях сигурен какъв тип постановки ще му харесат. Започнах с „Арт“. Той не знае и много хора също, че актьорите, понеже сме суетни, винаги си намираме така наречените наблюдателници (дупки в декора или в завесите), от които наблюдаваме публиката. Аз също си имам такива. Когато започна постановката и не бях на сцената, внимателно следях как гледа. Разбрах, че му хареса. После го поканих на друго представление и пак го наблюдавах от моята наблюдателница. Не му харесваше. Видях го и разбрах със сигурност предпочитанията му. Харесва сложните сюжети и текстовете, които те насърчават да размислиш и да следиш действието. Пиеси, които могат само да го поразвеселят и разсеят, не харесва. Не, че съм си мислел друго за него, но трябваше да опитам с различен вид постановки. Такъв дълбок ум и задълбочено съзнание нямаше как да харесат простото. Колкото по-сложно, толкова по-добре.

Тъй като Тони e бил ръководител на екипи за разработване на софтуер в различни компании и има огромен опит в тази сфера, той реши сам да изобрети нещо. То е специално за всички запалени пътешественици – моторджии. Хората, които на две колела прекосяват света в търсене на приключения и емоции. Джаджата ще отразява цялото пътешествие като маршрут и снимки в специална онлайн общност и ще е социалната мрежа на адвенчърите. Аз вярвам в това начинание и съм убеден, че ще стане световен хит, когато започне да се произвежда масово в цял свят. Той е толкова добър в програмирането, че когато си правех сайта, никога не се осмелих да го попитам за каквото и да е. Не, всъщност веднъж го попитах нещо, но после съжалих. Казах си, че това е същото, ако мен ме опнат до стената и ме накарат да кажа стихотворение. Нещо много елементарно, с което изобщо не ми се занимава.

Друга негова цел е да влезе като част от екип на някой отбор на MotoGP и по-специално на Дукати. Това е моята единствена възможност да се кача на прототип и да направя едно кръгче. Тони е единственият мост към тази моя мечта. Стискам му палци и ако това стане, ще бъде велико. Той знае как да преследва мечтите си, какво иска и как да намери път към него. Поема различни посоки в живота си, но винаги те са много добре обмислени. Решенията ги взима с ум, а не с емоции. Докато при мен е точно обратното. Последното нещо, което ми разказа е как се е отказал от голяма негова мечта. Много искам и аз така да мога да решавам нещата. Той искаше много това, но реши да отиде максимално близко до хора, които се занимават с мечтаната от него работа и да почерпи от извора. Искаше да разбере, когато е на метър от мечтаното, дали то му харесва. Отиде, помисли, прецени и взе решение, че това остава в сферата на хобитата му. А той го мислеше от дълго време и се стремеше към него.

Тони е в центъра на историята с Вайбър. Един ден ми каза, че с няколко негови приятели се занимават с разработването на чат ботове. Виртуална реалност, която се прикачва към натоварени публични чатове, за да се отговаря на много въпроси на потребителите. Тогава за първи път чух за тези чатове и че те скоро ще изместят социалните мрежи. Та Тони ме запозна с момчетата от Connecto, те ме свързаха с Вайбър и така се стигна до първото българско Community.

Стоян Харалампиев е един от ценните хора около мен. Ценен е, защото е умен, в много отношения искам да приличам на него и се опитвам да му подражавам. Кара ме да се замислям върху много неща, вдъхновява ме с работата си. Искрено му стискам палци да покори света и да направи нещо велико. А той е само на една крачка до това – великото.

Ето малко инфо за Стоян Харалампиев от първо лице:

започнах да работя на 16, още учех в гимназията
работих първо за една българска фирма – компютърен сервиз, тогава започнах да се уча да програмирам. Бях от малкото в България, които имаха опит с операционната система Linux. Тогава тя беше още непопулярна, млада и сложна и немного хора я разбираха.
след това започнах да работя за верига компютърни клубове.
на 21г получих предложение да участвам в създаването на една нова компания (тогава още не беше модерна думата „стартъп“). Ролята ми беше да ръководя техническия екип. Успешно направихме продукт и го продадохме.
след това отидох във VMware, една от сериозните компании от Силициевата долина. Прекарах 8 години в нея като работата там ме отведе на неподозирани места и ми показа какво е да правиш сериозен софтуер и сериозен бизнес в глобален мащаб.
след тези 8 години си взех почивка, защото вече бях друг човек с нужда от нова посока в живота. През тази „почивка“ всъщност работих повече от всякога, все за каузи, в които вярвам, но никога не бях имал време. Разбрах, че най-безмилостният работодател си ти самият, когато работиш по нещо, в което вярваш – тогава времето губи значение и може да се изтощаваш до отказ. Занимавах се с разнообразни неща и равносметката е – помогнах на една стартираща компания (Space Challenges) да представи свой проект на Pioneer’s Festival във Виена; включих се в създаването на един нов онлайн магазин; занимавах се с няколко благотворителни организации. Най-голямата „рожба“ на този период бе първата реализация на една по-стара идея – проекта MyAdventure, онлайн платформа за споделяне на мото пътешествия на живо. Потребители и поддръжници на този проект станаха някой от легендарните мото приключенци по света като Sjaak Lucassen, Graham Field, Doug Wothke и редица други;
последното ми занимание е свързано с една от горещите теми в технологичния свят – чатботовете. Имах удоволствието да започна работа с доста сериозни хора в младия стартъп Connecto още от създаването му. Предвид силния екип и добрата идея, взехме солидно финансиране и в рамките на година и два месеца успяхме да пуснем версия 1.0 на платформата ни за създаване и управление на чатботовe.

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto

Посетете блога на Тони, за всички мотористи е задължителен – BLOG

06.06.2018 Владимир Карамазов ®