Те ме питат 23 декември 2019
Част от проекта „Неуморимите до 40“
Владимир Карамазов – все още на 40 години
Ина – Ако имаше властта да промениш едно нещо у човечеството, какво щеше да е то и би ли се възползвал от тази власт?
Владо – О да, бих се възползвал! Последните години това, което най-много ме разклаща, е егоизмът в хората. Всеки толкова много се е съсредоточил в себе си, че не вижда какво се случва до него. И то говоря за близки хора. Много е тъжно когато усетиш, че имаш нужда от помощ, човекът до теб знае за тази нужда и нищо не прави. Бих премахнал това нещо, наречено егоизъм. И още едно нещо има. Бих направил така, че да се чуваме. Когато кажа нещо, то да се чуе и разбере такова, каквото е. Не пречупено и изопачено. Това също е голям проблем – да се чуваме и разбираме. Основният проблем на човечеството в момента е липсата на чуваемост и толерантност.
Виктория – В какво не си спирал да вярваш? Ако можеше да се посветиш на едно занимание в момента, какво би било то? Aко можеш да се отървеш от свой недостатък, за сметка на твое качество, каква размяна би направил? Ако можеше да си дадеш един съвет, когато си бил дете, какво би си казал?
Владо – Не съм спирал да вярвам, че мога да направя нещо голямо в живота ми. Надявам се да го постигна. Не съм спирал да вярвам и в моите мечти. Те са нещото, което ме движи напред. През годините се сменят нещата, които искам да правя. Опитвам се да стана добър в тях. В момента е фотографията. Много сложна и обширна материя. Нещо като океан, в който трябва да си намериш място и в този океан да те забележат. Затова в момента бих се отдал само на фотографията. Но все пак съм актьор и ще трябва двете занимания да вървят ръка за ръка. Тази размяна ме провокира да мисля. Бих се отървал от чувството, което имам и което не ми позволява да допускам хората да ми помагат. Винаги казвам, че ще се оправя сам, а когато някой направи нещо за мен, започвам да чувствам угризения. За да го няма това чувство, бих дал упоритостта ми – двигателя за много неща, които правя и смятам, че това е качество, с което мога да се разделя.
Детелин – Има ли нещо, което те кара да губиш представа за времето? Грешката, която повтаряш пак и пак и пак? Можеш ли да превъзмогваш себе си?
Владо – Когато снимам, не усещам времето. Забравям за него, улисан в това да успея да направя хубава снимка. Другото нещо е карането на мотор. Мислиш само за това как караш и да не се случи нещо по пътя. Затова много обичам тези занимания.
Грешката, която правя, е нещо, което осъзнавам, че е част от мен и навярно винаги ще си остане така. Перфекционист съм и винаги изземвам работата, която трябва да се свърши. Така се получава, че хората около мен свикват аз да върша всичко. Всичко това стига до крайности и разрив във взаимоотношенията. Винаги го правя и хората ме вземат за даденост, нещо, което е нормално. Осъзнавам, че не трябва да го правя, а го правя.
Димитър – Ако можеш да избереш и започнеш отново, какво би избрал? Театъра или нещо друго. И защо? Какво се е променило/ не се е променило. (Под театър имам предвид просията, включвам и киното)
Владо – Искам да съм пианист. Много ми се иска да се занимавам с музика. Но осъзнах, че моята професия, тази, която съм избрал, не ми пречи за нови пътища и предизвикателства. Всичко, свързано с изкуствата, ме провокира и привлича. С годините ги търся и се опитвам да се развивам в тях. Искам да съм артист в многото измерения на тази дума.
Георги – Кога Владо Карамазов ще се спре и ще създаде семейство?
Владо – Може би никога няма да се спра, защото така живея и защото съм такъв. А семейството е нещо, което или ще се случи, или не. Научих се да се съобразявам с живота и да не се ядосвам. За пореден път ще отговоря с текст от пиеса – „Важно е да позволиш на всичко, което се случва около теб, да бъде такова, каквото е. Трябва да позволиш на всичко просто да бъде“.
Павел – Какво би казал на някой, който не вижда смисъл да продължи напред?
Владо – Това е състояние, в което, ако попаднеш, трудно някой може да ти повлияе. Случвало ми се е два пъти с близки хора и не съм успявал нито с думи, нито с действия. Сега пробвам по този начин, чрез този вестник и чрез тези истории. Правя го точно за такива хора, които може би биха се повлияли от положителния пример. В тези истории хората са като тях, борят се въпреки всичко. Лесно е да се откажеш от всичко, по-трудното е да продължиш. Но ако не е трудно, няма да е интересно.
Петър – Какво предпочиташ да бъдеш – актьор или фотограф?
Владо – Пепе, в живота си човек минава през много етапи и различни периоди. Занимавам се интензивно с моята професия повече от 20 години. Винаги, когато ми се предложи нещо ново и интересно обаче, се опитвам да се възползвам. Правя го заради процеса на доказване. Да започнеш от нулата, да се учиш, да се развиваш и да станеш добър. Това е дълъг процес, но много интересен и полезен. Като актьор го минах преди 10 години. Доказвах се, работех и играх в най-добрите постановки, в най-добрите театри и продукции, с най-добрите режисьори. В момента предпочитам да съм фотограф, защото се намирам в този процес на доказване и учене. И той е по-интересен.
Калин – Би ли се включил в колонизацията на друга планета?
Владо – В основната дейност на колонизацията не, но бих се включил в изледователски екип, който документира новата раса и нейния бит и култура. Представям си го като „Аватар”. Да ходя и да снимам непознатия свят. Бих се пръснал от любопитство. Всъщност напоследък се наблюдавам, че любопитството ми към непознатото е толкова голямо, че ме тласка в рискови ситуации. Осъзнавам го доста след това, когато съм се разминал на косъм от инцидента. Любопитен ми е нашият свят, а какво остава за друга планета. Бих зарязал всичко без да се замисля и бих отишъл да снимам. Пък и се надявам ако се стигне дотада няма процес на колонизация, а процес на опознаване и разбирателство.
Христо – Каква мислиш, че ще е новата ти страст относно хобитата, които те връхлитат? Първо бяха пътешествията, после гмурканията ( заедно с цялата екипировка и курсове и т.н.), след това моторите 3 броя! ( отново екипировки, поддръжки и прочее), сега е фотографията мисля… ( което също не е евтино откъм техника и обучение)? Следващото? Космонавт не искаш ли да станеш?
Владо – Поне след време ще мога да се похваля, че съм опитал и бил много неща – моторист, пътешественик, водолаз, фотограф, актьор, водещ, драскач. Колкото повече, толкова по-добре. Така наистина опитваш живота. В тези различни занимания съм се срещнал с интересни хора. Обогатил съм си живота. Колкото до финансовата част на нещата, хората са го казали – „Кеф цена няма”. Парите са за това, да се харчат. И се радвам, че за мен парите са единствено и само средство, което ми помага да опознавам света. Никога не съм ги пазел и кътал. Пропуснал си пътуванията. Пътувах около 10 години и съм обиколил половината земя. Сега пак започвам, защото ме очаква другата половина. И всичко това е доста по-добре, отколкото цял живот да се занимавам с някакъв Ливърпул, като теб. Всичко да се върти около Ливърпул. Изобщо не разбирам тази твоя мега скучна страст. Хобито ти да е Ливърпул?
С подкрепата на NIVEA
Фотограф – Диляна Флорентин
23.12.2019 Владимир Карамазов®