2017 – Равносметката… 31 декември 2017
Реших да направя писмена равносметка на годината, която след няколко дни ще е в миналото. Защо ли? 2017-та беше най-трудната и тежка година в живота ми, но заедно с това – и една от най-хубавите.
Винаги съм харесвал числото 7. Като бях малък и ме питаха кое е любимото ми число – винаги отговорът беше „седем“. Не знаех защо. Сигурно има нещо интуитивно, което не мога да обясня. После осъзнах, че животът ми е подчинен на 7. Много седмици има в рождената ми дата, живея в къщи, които имат 7 в номерата си и т.н. В един нумерологичен хороскоп, направен за мен, се споменаваха често годините 1997, 2007 и 2017. И всъщност се оказа, че нищо не е случайно.
Накратко:
- през 1997 започна моята кариера и осъществяването на най-голямата ми мечта – да стана актьор
- през 2007 получих най-сериозната си реализация и тогава всички разбраха за мен
- през 2017 започнах всичко отново – с отварянето на „нова страница“ и в личен, и в професионален план
Първите шест месеца от 2017 бяха тежки. Случиха се много кризи с мои близки, на които поставиха сериозни диагнози. Отключи се най-големият ми страх – смъртта и болестите. Месеци наред не можех да спя, мислех непрестанно за смисъла на живота. По същото това време взех и тежки решения за прекъсване на взаимоотношения с хора, с които взаимно си убивахме нервни клетки. Като се изправиш пред такива решения, всичко е много страшно. Спираш да мислиш разумно, защото си под влиянието на силни емоции. Изскачат въпроси за това какво ще се случи после, как ще понесеш промените, ще имаш ли нови цели, нови провокации и нови хора… Дадох си сметка, че скоро ще навърша 40 години и ще вляза във втората половина от живота. И какви ще бъдат тези години?
Тук осъзнах и оцених един факт – винаги, когато стигна до такива етапи, точно тогава Някой ми праща много работа, позитивни емоции и интересни предизвикателства. И тогава (през втората половина на 2017) започнаха да се случват хубавите неща. Поканиха ме, смело мога да кажа – в най-интересните и предизвикателни театрални и тв проекти. Отидох в Родопите за два месеца – за снимките на криминалния сериал „Дяволското гърло”. Премиерата му предстои по Нова ТВ. Тези два месеца ме откъснаха от моето ежедневие, потопих се в интригуващата история на сериала и в изиграването на моя персонаж. Преоткрих красотата на Родопите. Това беше жизнено важно за мен през тази година. С трезвен разум осмислих нещата и спокойно приех случващото се, такова каквото е. Открих нови хора, с които ми беше интересно и забавно.
След тези снимки започнах сложни репетиции в Народния театър с „Танцът Делхи”. Текстът на пиесата е изключителен и постепенно започнах да откривам едно след друго посланията му. Моят герой казва: „Трябва вътре в себе си да позволиш на всичко, което се случва около теб и навсякъде, да бъде такова, каквото е“. Точно, както в Родопите се примирих с всичко такова, каквото е. Открих и други неща в текста на Вирипаев, които ме центрираха, успокоиха и заредиха за втората половина от живота ми. Тогава дойдоха още много предложения за работа през 2018. Сега съм в дилема кое да избера и кое ще е най-интересното за мен. Също така вече знам какво точно искам да направя и с кого. Знам в какво искам да се развивам.
След такива тежки периоди идват другите – спокойни и хармонични. Но благодарение на тежките моменти правиш равносметка и си научаваш уроците. Търсиш (се) и (се) Променяш. А всяка промяна е важна.
Реших да живея за мига. Не искам да пестя, да правя планове за далечното бъдеще, да пресмятам и да се надявам. Искам да правя това, което искам тук и сега, да имам , каквото искам сега и да работя, каквото ми се работи сега. Защото животът е кратък. И защото ние сме творците на нашия живот. И Аз искам моят да е такъв.
P.S. За да не забравя уроците на 2017-ма, си ги татуирах на ръката.
31.12.2017 Владимир Карамазов®