Бутиковият криейтив директор 22 ноември 2019

Част от проекта „Неуморимите до 40“

Жоро Панчев– 34 години

С подкрепата на NIVEA

Първото нещо, което чух за Жоро, беше, че характерът му е ръбат и си пада малко темерут.

Трябваше да намеря много добър художник (криейтив дизайнер) за важни наши проекти. Исках да е наистина добър, според моите критерии за добър. Изключително много държа на това как ще представим даден проект пред обществото. И много държа това представяне да е професионално на добро ниво. След като ми дадоха телефона му, ми казаха, че сигурно ще откаже да работи с нас, защото най-вероятно не ни харесва. Той е по-Арт. А ние какви сме, си зададох въпроса, най-вероятно не много АРТ. Но човекът, който ми даде контакта, ми каза все пак да му звънна. Всичко това събуди в мен голямо любопитство към този човек. Исках да се срещна с него. След като се чухме той прие срещата. Бях леко нервен, защото ако почнеше да ми се надува и да ми чупи стойки, това би ме подразнило и срещата щеше да завърши зле. Дойде Жоро. Да, леко темерут, не говори много, но интересен човек. След като му показах какво сме правили преди и се опитах да му демонстрирам мащаб, реших да му предложа да направи нещо дребно, с което да видим дали можем да работим заедно. Той прие. Исках да направи отчет за изпълнена рекламна кампания за един от нашите партньори след голям проект. Общо взето скучно нещо, в което не се предполага да има творчество. Но аз го помолих да помисли как подобно нещо може да стане красиво и как в него да има творчество. Мисля, че когато обърнеш внимание и придадеш значение на дребните неща, тогава започваш да се отличаваш от останалите и по този начин може да демонстрираш начин на мислене и отношение към работата си. За мен беше важно този отчет да е красив, прегледен и да ти е приятно докато гледаш цифри и таблици. Минаха няколко дни и Жоро ми прати отчета. Не можех да повярвам на очите си. В пъти над моите очаквания. Страхотно нещо, което спокойно мога да си сложа в рамка. Вътре имаше и мисъл и творчество. Разбрах, че това е нашият човек.  До ден днешен тези отчети са в телефона ми и се фукам с тях. Когато покажеш на компаниите подобно нещо, започват да те гледат с други очи. Изпипването на детайлите е едно от най-важните неща за мен в която и да е работа. Започнахме да работим с Жоро. Изведнъж художникът с труден характер заработи с нас. И тук ми се потвърди още едно желязно правило. Никога не съди другите по приказките на хората, а винаги вярвай на собственото си мнение. Жоро Панчев е от тези талантливи хора, които с един фотоапарат и компютър създават изкуство. Защото и в бизнеса и рекламата трябва да има изкуство. Да, рекламата е да обслужи и да помогне на бизнеса да се развива, но защо в тази реклама да няма изкуство? Много често големите компании убиват творчеството в рекламата. Повечето директори смятат, че знаят всичко по-добре от всеки и в стремежа си да развият бизнеса си пренебрегват мнението на професионалистите. Много често ужасно талантливи хора правят неща много под тяхното ниво, и то защото така искат шефовете. Ако тези хора се оставят да направят това, което им е на сърцето, това, което ги вълнува, може да се измислят много по-иновативни и креативни неща, които да работят много по-добре за бизнеса на дадената компания. И точно такива хора като Жоро, които са били на най-високите позиции в големите рекламни агенции, решават да се оттеглят и да загърбят големите компании. Защото те унищожават твореца, не го използват като такъв, а като някакъв изпълнител на чужди идеи. А тези хора са артисти. Сега Жоро работи само с хора, които го кефят. Хора, които му позволяват да твори. Хора, които се интересуват от неговия съвет и мнение като на професионалист. Когато ми правеше проекта за сайта, си спомням, че исках всяка секция да е с различен цвят. Той ми каза, че така ще стане като „школа по английски“. Не бях съгласен с него, каквото и да значеше това, но казах ок. Сега разбирам колко е бил прав и каква грешка щях да направя ако му бях извил ръцете. Жоро е от хората, които отговарят на имейлите ти с „да“ или „не“. Отначало ми беше странно. Аз пиша и обяснявам подробно, а от другата страна получавам „Да”. После свикнах, защото видях, че това не е поза, а просто един човек с неговия особен характер. Нима аз не съм особен?

Докато репетирах с Иван Пантелеев, той много говореше за хората, които дразнят, които изразяват своето мнение без да ги е срам и без да се притесняват дали ще обидят. Тези хора са много важни за обществото, защото тези хора, казвайки ти нещо, което не искаш да чуеш, те карат да мислиш и да премисляш нещата пак и пак. Без такива хора ще живеем в комфорт, който не води до нищо, и което е по-страшно, комфорт, който е лъжа. Жоро винаги ще ми каже нещо, което ще ме жегне. Но винаги след това започва процес на размишление и вглеждане от всички страни. Не казвам, че винаги е прав, не, но прямотата му много ми помага. За жалост тези хора са на изчезване.

Възложихме му и театрална задача. Да направи постер на спектакъл. И да го направи по начин, който той смята, че е добре. Взе пиесата, прочете я, беше любопитен към този проект. Направи нещо, което за мен е много добро. Мисля, че точно такава работа му харесва, работа много близо до изкуството. Започнахме да работим по първите ми Viber стикери. Вярвах, че ще ги направи страхотни. Много е добър в комиксовите графики. Но след направата на два от стикерите ми каза, че му е много трудно. На мен неговите стикери ми харесаха много. Но той ми обясни, че не е нещото, което той ще направи с лекота. От опит в моята професия знам, че когато работа, свързана с творчество, е направена с мъка, това ще се забележи на подсъзнателно ниво от зрителя. А и никога един творец не трябва да прави нещо насила или нещо, в което не се чувства добре. Та Жоро направи рекламните визии за проекта Viber. Отново са замислих за честността. Колко е важно да си казваме какво мислим. Дори и да не е приятно, дори и това да ти създава проблеми. Да си честен е по-добрият начин на съществуване.

За мен единственият недостатък на Жоро е, че не е амбициозен. Иска да му е спокойно и да не се напряга. Колкото и пъти да му кажа, че искам да разкажа за него на големи компании, той отказва. Но този живот го живеем веднъж и трябва да изстискаме максимума от него и да се стремим да постигнем много повече отколкото си мислим, че можем. Така мисля аз. Той обича да е спокоен. Да кара сърф, да ходи в планината и да е далеч от големите градове. Хубавото при него е, че може да си го позволи. Той би могъл да ми направи сайта и в Родопите. Само интернет му трябва. При мен това е далеч по-сложно. Но който за каквото е учил.

Та почти всичко, което сте виждали около мои проекти в последните години, е дело на Жоро. Харесвам всичко, което прави, защото го прави с кеф. В момента правим нещо много хубаво около проекта, в който той е един от героите. През декември ще го видите и пипнете.

На мен Жоро Панчев ще ми е нужен за там, на където съм се запътил. Ако един ден стигна до там, ще го поканя да дойде при мен и тогава ще се надявам да приеме поканата. Надявам се, че там ще има проекти, които той ще хареса и ще ги направи да изглеждат много по-добри, отколкото съм си ги представял.

 

С подкрепата на NIVEA

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов за #karamazovfoto

 

22.11.2019                                                                                 Владимир Карамазов®