Борбата да си „мечка“ 22 януари 2018

От няколко години често посещавам Лондон заради брат ми и семейството му, които живеят там. И тези пътувания ми дават възможност да наблюдавам какво се случва с театъра и театралната система там – как работи тази „машина“, как функционират артистите, режисьорите, театралните трупи, каква е комуникацията със зрителите и как действа рекламата… Това е дълга тема и много неща мога да споделя, но сега ще се фокусирам върху актьорите.

През изминалите години се случиха много неща в българската култура. Никога не взех отношение, не защото нямам мнение, просто предпочетох да се справям и да действам в ситуацията такава, каквато е. Когато си актьор на свободна практика, рискът да останеш без работа е голям. Нямаш щатното място, което е нископлатено, но пък сигурно. Никой не ти гарантира нищо, трябва да работиш непрестанно, да се доказваш и да се стремиш всичко, което направиш да е перфектно. На мен обаче това ми харесва. Така се чувствам буден и мобилизиран, във форма, не си позволявам да се отпусна – за актьорската професия (а и не само) това е добре.  Реших да разчитам на себе си и да действам в това, в което мога и от което разбирам. Появиха  се обаче хора, които започнаха да спекулират и да обвиняват популярните актьори. Нарекоха ги мечки – те влагаха в това определение нещо срамно и обидно, провъзгласиха ги за халтураджии и обясняваха, че те пречат на театъра, че щом изкарват пари от своята професия и от труда си не са актьори, а бизнесмени.

Ето аз как виждам нещата, като зрител. В Лондон имах шанса да гледам много „мечки“ – известни и обичани актьори. Такива като Джеръми Айрънс, Глен Клоуз, Джъд Лоу, Ким Катрал, Ед Харис. Защо исках да ги гледам ли? Защо дадох куп пари за билети ли? Защото ги харесвам и съм техен фен, защото следя работата им и ми е любопитно да видя как играят на сцената, защото искам да си взема автограф от тях , защото искам да ги видя на живо, защото… Отново се поразрових в биографиите им – доста от тях се снимат в ТВ предавания, ТВ сериали, били са рекламни лица на продукти, играят и във филми, на които спокойно можеш да ядеш пуканки. И какво от това? Това не отнема от качествата и таланта им. А напротив! Актьорската професия е богата и до колкото повече неща се докоснеш, толкова по-добре. Ще имаш най-малко своя база за сравнение –  кое ти харесва и кое – не, в какво искаш да се развиваш и в какво нямаш интереси. Така се трупа актьорският опит. Там тези актьори не са сочени с пръст като халтураджии или набеждавани в лоши неща. На никого не му минава през ума да ги обвини, че са неталантливи, по-добре платени от своите колеги, че са известни. Щом са стигнали до там стотици хиляди, дори милиони хора да ги харесват значи има защо. Естествено е имената им да бъдат по-големи от останалите на плаката, защото те са успели да се качат толкова високо. Те привличат публика. И публиката отива да ги гледа с вълнение, любопитство и големи очаквания. На тези актьори не им остава нищо друго освен да се доказват, че не случайно са звезди. Как се доказват ли? Като дават всичко от себе си. И излиза, че там, на високото, нещата може би не са толкова лесни, колкото изглеждат. Тези актьори носят огромната отговорност към зрителите и към хората, които ги харесват. Съдя по себе си като публика. Аз като зрител съм в пъти по-взискателен към тях отколкото към другите. Искам да видя дали са наистина толкова добри, дали ще се справят в театъра.

Най-вероятно преди началото на всяко представление тези актьори много се притесняват дали няма да разочароват зрителите. Най-вероятно това притеснение го имат за всеки проект, в който участват. И когато феновете като мен са ужасно много, най-вероятно и притеснението и стресът са ужасно големи. Вероятно работят адски много, за да са добри. Да имат възможност да работят много, но и за това се изискват специални качества. Тези актьори, така наречените мечки, са наистина добри. Отличават се от другите. Аз ги харесвам и то много. Огромно удоволствие ми доставя да ги гледам. Доста често виждам,че си партнират с талантливи техни колеги, които като проверя в google не намирам нищо за тях. Защо ли е така? Може би са нямали шанса, късмета,характера, нужен за професията, борбеността. Това наистина е несправедлива професия. Има и други, които пък никога няма да достигнат до престижна сцена. Защо ли е така? Може би не са имали нужните качества – талант, харизма, физически качества, глас, онова нещо, което те прави в очите на публиката идол. Това наистина е ужасна професия. Някой ден, ако имам деца, никога не бих им разрешил да си помислят да стават актьори. Навсякъде тази професия е безжалостна и несправедлива. Какво да направим такава е! Няма правила, няма логика… Питам се те халтураджии ли са, че привличат публиката. Как тези актьори са станали такива? Според мен не е случайно. Тези актьори притежават качества, които голяма част от техните колеги нямат. Качества, които са ги направили такива. Халтурата за мен е отношението към работата, а тези големи актьори се раздават, пука им за това, което правят –  значи не е халтура.

И се питам като зрител къде е разликата между там и тук, освен в мащаба и географското положение? Защо винаги тук, в България трябва всичко да е наопаки и винаги да сме различни, но с лошото? Защо качествата, които се ценят по света, тук се отричат? Защо винаги трябва да се завижда на успелите хора и да се измислят хиляди негативни епитети за това, а не просто да служат като пример, както е навсякъде по света? Защо се забравя, че актьори като Тодор Колев и Георги Калоянчев са участвали в новогодишни предавания и това не ги е направило по-лоши актьори? Защо, когато човек изкарва нормални средства с труда си,  за да живее прилично в България, е порочно?

Ще продължавам да искам да гледам мечки ,ще търся билети за техни представления, за да си ги купя, ще се снимам с тях, когато мога. Ако трябва да избирам между представление с мечка и без мечка ще предпочета това с мечка. Същото важи и за България, където харесвам няколко талантливи и известни актьори-мечки. Те работят неуморно и всеки път пред публика водят битка, за да се докажат. И ако някой ме попита дали искам да съм известен актьор-мечка или не, ще предпочета да съм мечка – защото това ще означава, че съм успял да се кача високо.

22.01.2018                                                                                                       Владимир Карамазов®