Част от проекта “Велики заедно”
През лятото нашите партньори в редица проекти „Grant’s“ ни предложиха на мен и Юлиан Вергов да направим нещо хубаво и позитивно. Да участваме в проект, в който да помогнем на хората да преодолеят свое притеснение, да случат своя мечта и да продължат смело напред с някое свое начинание. Трябваше да ги открием, провокираме и мотивираме да постигнат своите цели. Идеята много ни хареса и се впуснахме смело в нея. Малко се притеснявахме дали ще има такива хора, дали няма да получим несериозни предложения и дали изобщо ще се получи. Често срещаме хора, които се нуждаят от мотивация ,но дали ще попаднем на тях? Времето щеше да покаже.
„Велики заедно“ започна и заявките не закъсняха. Доста се посмяхме с тях. Оказа се, че българите сме определено хора със страхотно чувство за хумор. Сред формулярите имаше както забавни, така и смислени и с кауза. Сега се сещам за едно момиче – Златка, която искаше да реставрира къщата си ветеран, снимана в редица филми. Страхотно, но как можехме ние да помогнем? Сигурно щяхме да я доразрушим тази къща с нашите „майсторски“ способности в строителните дейности . Имаше и един човек от Асеновград, който искаше заедно с него да крадем булката му. Десетки желания стигнаха до нас – да сковем къщичка на куче, да продаваме цимент, да развиваме бизнес, да сдобряваме скарани гаджета, да четем поезията на млад поет, за помощ в производство и разпространение на магнитно-индукционни електрогенератори, да отидем като изненада на парти, да участваме в нестандартно предложение за брак и т.н. Много мислихме кои трима души да изберем. Искахме да са такива, на които можем наистина да помогнем в тяхната кауза. А и беше важно да е забавно, да се посмеем заедно със свършването на нещо полезно.
Голямо мислене падна, но накрая избрахме трима – Ростислав (искаше да стане актьор), Елиза (искаше да преодолее притеснението си да презентира пред публика) и Мария (искаше да се научи да кара кола). Бяхме сигурни, че можехме да им помогнем.
Проект 1 – Ростислав
Решихме да му покажем две места: НАТФИЗ (където ще учи актьорско майсторство, ако го приемат) и Народен театър „Иван Вазов“ (където му пожелаваме да работи след като завърши НАТФИЗ). Много е важно човек да визуализира целите си. Така постигането му има реални измерения, а не е нещо, породено от фантазията. Успоредно с това го преценихме колко е запален и дали наистина иска да стане актьор. Определено иска! Много е сериозно това момче и много запалено. Беше ден, в който и аз самият се върнах в студентските години. НАТФИЗ е на една крачка от местата, в които съм всеки ден, но не бях влизал от десетилетие в тези аудитории. Видях си шкафчето, сетих се за хубавите, ентусиазирани студентски години. Ростислав получи ценни съвети за приемния изпит, видя Народния театър в целия му блясък, получи мотивация и се зареди за първите трудни години за един актьор. Чакаме го на големите сцени в театъра. Преди това ще му стискаме палци да стане това, което мечтае.
Проект 2 – Елиза
Симпатичната Елиза се занимава с лекарства и фармацевтични продукти. Постоянно е в презентации и се среща с хора, на които трябва да представя портфолиото на компанията. Но ужасно се притеснява преди всяка подобна среща. Това е в нашия занаят, защото всяко излизане пред хора, независимо колко са, е притеснително и си трябва време да се отърсиш и да преодолееш това усещане. С какво можехме да ѝ помогнем? Едно от най-успокоителните неща е да разбереш, че в страховете или неудачите не си сам, че и други хора, дори и актьорите се притесняват. Разказахме ѝ за нашите първи излизания пред публика, колко стресиращи са били за нас, колко време ни е трябвало да се овладеем. Споделихме тънки съвети и трикове. Направихме няколко упражнения и смело мога да кажа, че Елиза е страхотна и много комуникативна. На нея малко ѝ трябваше. Беше важно да има повече самочувствие. Със сигурност ще пием по едно уиски след време и тя ще разкаже дали се е преборила с притеснението си.
Проект 3 – Мария
Мария има страх от шофиране на автомобил, но много искаше да го преодолее и да стане добър шофьор. Това беше в десетката за нас с Юли. И тук можехме да помогнем. И двамата си падаме по моторните средста, и двамата сме запалени по моторните спортове и заради това имаме много приятели в този мото свят. Веднага се сетихме за Влади от Дупница,който е бивш автомобилен състезател и има една от най-големите шофьорски школи. Разказахме му за Мария и той ни помоли да я заведем при него. На пистата ни чакаше и неговата състезателна кола, за да се сблъска Мария с най-големия ѝ страх. Отначало тръгна малко плахо, но бързо овладя колата и дори ни повози. За десерт ѝ бяхме оставили спортно возене с кола, която ускорява до 250 км/ч за 10 секунди. Май ще го помни цял живот – за 10 секунди 250 км/ч J. Тя ще продължи обучението си в школата „Влади Кар“.
Три сбъднати желания, интересни преживявания и емоции – това беше „Велики заедно“ в първото му издание през 2017 година. Аз и Юли се заредихме с енергия от тези три срещи.На много хора искахме да помогнем, при много хора искахме да отидем. Тази идея трябва да продължи и да се развива, защото какво по-хубаво от това да помогнеш на някого в преследването на мечтите му.
12.01.2018 Владимир Карамазов®