Невежеството на разбирачите 14 юни 2019

Хубаво е, че имам сайт. Много е подходящ за текстове като този, който ще прочетете сега. Така 100% заставам зад думите си, те са неподправени и такива, каквито аз искам да са. Рядко пиша поясняващи материали, защото не мисля, че съм компетентен по повечето теми. Когато нещо не разбирам докрай, не съм учил за него, не съм го практикувал, не съм вникнал в дълбочина минимум няколко години, предпочитам мнението си да го запазя за себе си или за тесен кръг от моите близки приятели. Но това, което искам да разясня сега, е тясно свързано с моята професия. Смятам, че е важно да се кажат няколко думи, не че те ще спрат писанията на невежите разбирачи, но поне ще опитам.
Става дума за няколко „въведени“ словосъчетания в актьорското майсторство пред камера, измислени от странични наблюдатели на професията, които не знаят за нея нищо в детайли, не са я практикували и не я разбират. Термините са „театралничене“, „театрална преиграваемост“, „екранен актьор“, „декламиране“ и други производни.
Преди година имах щастието да се запозная с преподавател по „Актьорско майсторство“, практикувал дълги години в Лондон и изучил не една и две звезди. Старата дама меко казано беше отвратена от подобни твърдения, които обезценяват нашата професия. Там се е стигнало и по-далеч. Масово младите хора вярват на подобни изказвания и не желаят да учат в националните академии, а предпочитат лесното – тримесечни кино курсове, които са масово разпространени заради индустрията, нещо като курсове за манекени. Тези занимания не ги учат на същинско актьорско майсторство, не ги запознават с този труден занаят, а ги учат как да стоят пред камера. Някой ще каже, че това е достатъчно. Но не – въобще не е достатъчно. Тези хора не умеят почти нищо. Все едно да кажем, че младежите от „София ден и нощ“ са великолепни пред камерата.

Слава Богу подобни твърдения у нас са само в сферата на бръщолевенето и все още единственото място за качествено актьорско образование си остават познатите висши учебни заведения. Защо тогава пиша това? Не е добре някой да говори врели-некипели и то от камбанарията на критик, разбирач или журналист. Когато подобно нещо видя в пост на интелектуалец в социалните мрежи, го подминавам със съжаление за неговото публично излагане, все пак това е мнение на лична страница и всеки може да пише каквото си иска. Но когато подобно твърдение прочета в статия, публикувана в медия от кинокритик, журналист или познавач, не мога да остана равнодушен.

С няколко изречения за всички, които бръщолевят…
Актьорското майсторство е едно. Има различни начини, по които един актьор може да играе. Те зависят от материала, жанра, режисьорското виждане и контрол, стилистиката, попрището и т.н. Най-просто казано, ние – актьорите, проектираме реалния живот на сцената или на екрана. Ние не се занимаваме с обикновени моменти, а с извънредни такива, които показват човешката природа в крайни състояния. Драматургията се занимава и описва такива моменти и ситуации, сценариите за филми и сериали – също. Един от белезите на т.нар. „театралничене“ в киното бил крясъкът, чета многократно. Когато един актьор крещи, значи той не е кино актьор??? Нима ние не крещим в живота, нима не изпадаме в крайни състояния, които дори водят до убийства? Много ми е интересно в такъв момент хората как си говорят – не крещейки ли? Няма разлика между създаването на роля на сцената и пред камерата. Има разлика в начина. Има разлика в последователността на сцените, в театъра се репетира от първата до последната сцена на пиесата, в киното се снима разбъркано. В един ден може да снимаш първата и последната сцена на филма. Обаче пътят за създаване на една роля е абсолютно един и същ. На сцената се говори с повече енергия, защото публиката е в салона и трябва да те чуе и на втори балкон. Пред камерата това няма нужда, защото има микрофон. Но това са разлики, които нямат нужда от кой знае каква подготовка. То е усет и добрият актьор превключва автоматично. Трябва да се вземе предвид и фактът, че актьорът не прави сам нещата. В киното той е една от крайните брънки. Той е инструмент в ръцете на режисьора. Актьорът е воден от режисьора. Един добър режисьор може да направи много с актьора, да го коригира, да го води и да изваят заедно добра роля. Така е и в театъра. Всичко опира и до опит. Един млад актьор, стъпвайки на сцената на Народния театър например, няма необходимите умения, за да стои адекватно на нея, да се чува, да се забелязва, да води действие. Това е липсата на опит. С времето, ако е добър, той се усъвършенства и развива. В киното е същото. Младият актьор не разбира от крупности, от по-тънката игра, от това, че и малък жест говори много за образа. С времето, ако е добър, той успява да постигне всичко.
Има истина и тя е, че както във всички професии – има добри и не чак толкова добри. Няма театрални и кино актьори. Добрият актьор може да прави всичко–да играе комедия, драма, да снима, да играе на сцената. Всичко. И го прави добре.

 

Не толкова добрият актьор няма нужния талант и усет. Не може да разгърне един образ, играе равно, без нюанси, помага си с външни средства, защото не е сигурен, започва да показва вместо да преживява истински, думите не минават през сърцето и ума, не ги мисли, а излизат механично просто като думи, изпада в състояния и не действа. Не добрите актьори се усещат несигурни и имат напрежение, което си проличава както на сцената, така и на екрана. Технически знаят как да играят, но нямат нужното да превърнат ролята в нещо наистина вярно и истинско. Когато актьорът декламира в киното, то той декламира и в театъра! Но всичко това е нормално. Има такива (добри и не чак толкова добри) в спорта, в музиката, в лекарското съсловие, при адвокатите…
Много по-честно е, драги критици, разбирачи, журналисти и интелектуалци, да пишете кой актьор е добър и кой не според вашите критерии, а не кой театралничи и кой – не.
Само лека вметка. Знам, че у нас има схващане, че театърът поврежда актьорите за киното. Мога да кажа, че театърът е най-голямата проверка за това колко може един актьор. Общо взето да снима може всеки (криво-ляво) – манекенки, натурчици, хора от улицата, деца. Но не всеки може да застане пред 900 човека и три часа да играе, да владее публиката, да осмисля пространството тук и сега. Големите актьори от световното кино копнеят поне веднъж в живота си да играят в театър. Нима това е случайно? Малцина успяват да се докопат до тази си мечта. Гледал съм няколко дебюта на големи имена в театъра. Те не играха по кино начин, напротив – играха както се играе на сцена. А никога не са се качвали на сцена. Как става това? Големият Робърт Де Ниро винаги играе с една специфична физиономия, която се превърна в негов почерк. Тази физиономия каква е? Театрална ли? И още. Джони Деп като Джак Спароу как играе, не „театралничи“ ли? А Иън Маккелън в ролята си на Гандалф как играе? Мога да задам много подобни въпроси. Театърът развива актьора, развива неговото въображение и неговите умения.
Чувал съм да се говори, че в Академията трябва да направят дисциплина „Актьорско майсторство за кино“. Това е нелепо. Наистина. Това може да го каже само страничен наблюдател, човек който нищо не разбира, човек от публиката с големи претенции. В Америка тази професия се изучава по курсове. В Америка театърът не е разпространен. Америка е погълната от кино индустрията. Но бас държа, че добрите американски актьори са много добри и на сцената и много бързо ще заиграят по начин, адекватен за сцена. Английските актьори например играят и в киното, и в театъра. Играят много в театъра и са ненадминати в киното. Не мисля, че са изучавали „Актьорско майсторство за кино“. Хубаво е да има някакви курсове – месечни, в които запознават начинаещия актьор с техническата част на един снимачен процес. За различните обективи, планове, как протича един снимачен процес и т.н. Но няма как да се изучава друго „Актьорско майсторство“.
Този текст е за всички, които пишат подобни твърдения. Помислете малко и ще видите колко не сте прави. Критиците би трябвало да са присъствали на театрални или кино процеси. Да знаят как се случват всички етапи, какво е актьорска игра, какво е режисура и т.н. Това, че гледате филми, не ви прави познавач. Ако искате да сте адекватни, влезте в дълбочината на тази професия и недейте да гледате само на повърхността. Все пак искате да имате вид на сериозни хора. Нали?

Снимките към текста са взети от нета и показват просто добри актьори в киното и театъра.

Текст – Владимир Карамазов

Снимки – интернет

 

13.06.2019                                                                               Владимир Карамазов ®