Малайзия – част 2 2 март 2018

 

Ден 2

На другата сутрин Явор и Лак ме изпратиха до новия ми хотел, аз оставих багажа си и на свой ред аз ги изпратих. Останах сам в Куала Лумпур. Сега можех да си правя каквото си поискам. Още от София си бях начертал план, като бях номерирал местата за посещение. На един лист си бях оформил много прилежно и красиво туристическа програма, след номерчето имаше снимка на обекта. И така под номер 1 беше обстойно посещаване на кулите и качване до скай бриджа. Интересно, но всеки ден програмата ми завършваше с посещаване на… улицата с ментетата! Тръгнах към кулите. Трябва да ги видите задължително. Забележителна архитектура. Били са главен герой в много филмови продукции. Като ги видите отблизо ще си отговорите на въпроса защо фигурират във всички туристически книги по света. Лошото е, че опашката за билети за асансьора е огромна и ще трябва да чакате 2-3 часа. Този мост се намира на етаж 42. Много е изнервящо и ако сте се качвали на нещо подобно, според мен не го правете. Да, хубаво е, защото виждаш града отвисоко, но престоят на самия мост е 3 минути и го засичат по часовник, защото следващата група добитък чака. С теб малко се държат и като овца. Като овца влизаш в асансьора, така след това и разглеждаш (за 3 минути нащракваш 10 снимки и времето свършва) и така си заминаваш. На снимките, които публикувам, можете да видите какво е, и мисля, че ще ви е достатъчно.

После на излизане се минава през музея на кулите. Там разказват как са построени. Създадени са от два абсолютно независими един от друг екипа и е имало постоянна конкуренция и гонитба. Накрая единият екип завършва своята кула седмица по-бързо. В кулите има и огромен Мall. За хората, които искат да си купят нещо марково, там е мястото. А за тези, които искат да си купят нещо качествено марково, но леко менте – вече знаете къде. И така, към номер 2 в моя списък – едно  кафе, на което имаше множество снимки в интернет. Много ми хареса страхотната гледка на кафето и зад него кулите. Но аз изобщо не знаех къде се намира. Реших да питам таксиметров шофьор, защото предполагах, че е известно, щом са го снимали толкова. Но не – оказа се, че никой не го знае. Аз съм упорит и трябваше да си изпълня на 100% програмата. Тук може би ще разберете и какъв човек съм! Не се предавам лесно и съм готов на всичко, за да постигна целта си. Разгледах добре снимката, която имах, и по-точно се загледах в ракурса на кулите. По тази снимка прецених, че кафето би трябвало да е от другата страна на тази, в която съм в момента. Мащабът спрямо кафето също ми направи впечатление. Те бяха доста малки на фона на  кафето. Това значи едно – доста е далече. Започнах да вървя пеш и постоянно гледах снимката. Не, още са големи – значи по-натам. Не, тук не се виждат. Не, тук пък едната кула крие другата. И след няколко часа обикаляне в диапазон 6-7 км зърнах кафето „Салома“. Озовах се на същото място, от което е правена снимката от интернет. Направо щях да се побъркам от кеф.

В чужбина, когато не познаваш града, нещо подобно наистина те кара да се чувстваш много горд със себе си. Все едно си превзел територия като древен мореплавател. Целият бях в пот (42 градуса и 100% влажност). Влязох в кафето и изпих две бири сладко-сладко. След като си починах, вече беше станало привечер. Реших да мина отново през кулите да ги снимам на тъмно, защото бяха изключително добре осветени, и след това – на моята любима улица за малко циганене. Прибрах се в хотела късно с няколко торби. Мисля, че се бях спазарил за суичър за мен, часовниците за Захари и Юлиан и айде един за баща ми. Малко дискове с филми, които си търсех доста дълго в България. Шал за майка ми. Хубави ми се видяха и портмонетата, та взех едно за Юлиан. Нямам представа как и защо, но тогава ми се струваше, че всички тези хора, за които купувам, ще са адски щастливи и ще се впечатлят от подаръците. Бях 100% сигурен, че гледам с техните очи и че харесвам тези неща толкова, колкото и те биха ги харесали. Затова всичко ми се струваше страхотен и много подходящ подарък за тях. Ооо, менте на маркова чанта за майка ми. След стабилно пазарене, направо каране с продавача, я купувам. Та торбите бяха доста. Заспал съм веднага.

Ден 3

За този ден програмата включваше посещение на Batu Caves. Пещера, която се намира на 13 км в покрайнините на града и до нея се стига с рейс. Винаги преди да тръгна се консултирах с човека от рецепцията и криво-ляво той ми помагаше, като ми даваше информация от къде да си хвана рейса, колко струва и т.н. Бързо си намерих автобуса, защото с големи букви отпред пишеше „За пещерата”. Като стигнах там прочетох на табелка, че трябва да изкатеря 242 стъпала. Слава богу, че нямаше много туристи. Започнах изкачването и най-накрая за потта, която бях излял по пътя, бях възнаграден. Откри се гледка на града, но много по-хубава от тази на Sky Bridge. Отидете задължително. Прекарах там целия ден. Пещерата е много голяма и красива, а в определени дни от годината там се правят множество ритуали и се организират фестивали. Ако имате късмет, може да ги улучите.

Вече бях изморен, но денят не можеше да приключи без малко.. какво? – пазарене, просто така да се позабавлявам, да осигуря поредната бройка подаръци, да си гарантирам добър сън от удоволствието да надхитря продавачите. На връщане в рейса си припомних какво съм харесал предишния ден, за кое не съм успял да се спазаря и продавачът е бил непоколебим. Просто се подготвях преди третия рунд по мангасария. Повтори се всичко от предишната вечер, като новото беше, че сега много харесах картина от тел – КИЧ. Не знам, видя ми се интересна и сякаш носеше някакъв дух на Азия. От пръв поглед не ми хареса, а от втори пък виждах дух на Азия. Еми да, така стават някои неща. Още повече започна да ми харесва, когато продавачът се закучи и не пожела да свали нито стотинка от цената. Помислих си, сигурно е много ценна щом така не мърда от парите. Отказах се и си тръгнах, ама наужким. Има един трик. Като виждаш, че той не сваля, му казваш уверено, че се отказваш и решително си тръгваш. В 80% от случайте те спират от страх да не те изгубят като клиент и се съгласяват на твоята цена. Да, ама сега тръгнах и никой не ме спря. Ех, прецаках се. Стигнах до ъгъла на улицата, спрях се и реших друга тактика. Вадя парата и му я показвам, като разбира се е по-малко от неговата цена, и го убеждавам, че нямам повече. Не, и това не подейства. Май съм се прецакал и продавачът е съзрял в моите очи първоначалното нехаресване на телената картина и процеса на виждането на духа на Азия. И знае, че я искам. Накрая взех картината на малко по-ниска цена от първоначалната, но имам картина с въплътен дух на Азия. Заспах още по-доволен и около мен в стаята бях натрупал още доста подаръци, но те тази вечер бяха моите трофеи. Щях да заспя в море от спазарени стоки.

Сега, от дистанцията на времето, като погледна тази т.нар. картина, виждам просто един истински кич и евтинджос и вече не виждам духа на Азия. Направо се  отчаях от моята превъзбуда, когато съм някъде надалеч и когато мозъкът ми действа по някакъв странен начин.

Следва продължение..

02.03.2018                                                                           Владимир Карамазов®