Мария… от Нощта 28 декември 2018

Част от проекта “Талантливите”

Ще ви запозная с един човек, който няма откъде да познавате. Обаче е важен за мен и мисля, че ще ви е интересен. Срещнах я преди години и оттогава си правим много проекти, помагаме си и се подкрепяме. Казва се Мария.

Срещнах я случайно през 2013 г. в един магазин. Тогава тя беше рекламно шефче на голяма спортна верига. Аз се озовах там, защото бяха партньори на Survivor Камбоджа и трябваше да ме облекат за шоуто. Тя ме видя, даде ми обувки, панталони и всичко останало за риалитито и на тръгване ми каза, че ми била писала не помня къде, за една инициатива, която прави, но аз не съм ѝ отговорил. Оказа се, че е писала на фалшив профил и затова не е получила отговор. Инициативата се казваше „Нощ на театрите“. Искала е да ме покани за посланик. Дадох ѝ моя мейл. Писа ми веднага с подробности около „задълженията“ като бъдещ посланик. Стори ми се ужасно много това, което трябваше да направя, но се съгласих заради театъра. Казах си, че ще се скатая и ще направя едно или максимум две неща от исканията на девойката. Върнах се от Камбоджа и имейлите започнаха да валят. Интервю – там, снимки – другаде, писане на текстове за картички, блиц интервюта… и още, и още. Аз нямам време да се обърна, тя ме занимава със събитие, което е през ноември, а сега е април. Преследваше целта си без умора. Щом съм казал „да“, тогава ще играя по свирката ѝ.

По това време вече съществуваше продуцентската компания „Три Беарс Ентъртеймънт“. Имахме вече представление и подготвяхме ново. Турнета, преговори, счетоводство – всичко ми беше на главата. На главата на прост актьор, който нямаше как да разбира от тези неща. Видя се, че трябва да открием човек, който да е част от нас и да ни помага в работата. Да, ама кой да е този човек? Никой от трима ни нямаше предложение. Останахме без човек.

Успоредно с моите си проблеми, задължения, снимки, представления и бит  се движеше и Нощ на театрите. От време на време изискваше неща с леко заповеднически тон. Лекa-полекa започнах да се замислям за мащаба на тази инициатива. За един ден в цяла България, 24 часа се играят постановки, координирани от две момичета – Мария и Катерина. Посланиците са актьори, които са мързеливи, забравящи, несериозни – постоянно трябва да им напомняш, да ги ръчкаш. От друга страна, всички театри с тромавата администрация, които отговарят на мейл след седмица, не си вдигат телефоните и т.н. Организиране на огромна рекламна кампания с клипове, снимки, ПР материали, телевизии, медии… И  цялата тази хамалогия за един ден с театъра. Да, хубаво е да се говори за театър, всъщност какво по-хубаво от това, ама срещу целия този труд – за мен не си струва. Питах я веднъж, колко човека правят тази олелия – разбрах, че е тя и Катя, както и Стефан. Освен това си има работа, различна от театъра, която ѝ запълва почти цялото време. И излиза, че тази инициатива, която за мен е огромна и би трябвало да я организират поне 15 човека, я прави тя с още двама човека, и то в свободното си време. Щях да падна! Аз не мога да организирам две турнета.

Дойде октомври 2014 г. и Нощ на театрите приближаваше. Помня едно интервю в Дарик (в следобедния блок), което беше решаващият момент. Срещнахме се в радиото и преди да започне предаването тя ми каза с леко строг тон, ако обичам да не говоря за себе си, за моторите и за клюките около мен, а за Нощта на театрите –  единствено и само. Казах ѝ, че това не зависи от мен и 100% ще ме питат за лични неща, които са по-интересни от Нощта. Влязох в студиото леко кисел от нея, но се радвах, че вторият въпрос със сигурност ще е личен и ще ѝ докажа, че няма как да ѝ се получат нещата. Какво стана? Нито един въпрос за мен, нито минута за друго освен за Нощ на театрите. Паднах. Тя наистина си беше опекла нещата. Започнах да си разсъждавам. Такъв организиран човек, толкова отдаден на кауза,  умеещ да организира всичко по блестящ начин, да върши толкова много неща и да ѝ се получават.

След няколко дни тръгнахме на турне до Варна. В колата подхванах темата за Мария пред съсобствениците на „Три Беарс“ и споделих, че съм убеден, че тя е нашият човек. Попитаха ме дали съм сигурен, аз казах „да“. Върнахме се и я поканих да стане четвъртата мечка в нашата компания. Помисли си и прие. По това време тя напусна голямата спортна верига и се присъедини към екипа на нашумялата и талантлива рекламна агенция The Smarts. Оттогава досега с Мария сме като Пижо и Пенда. Постоянно правим нещо, постоянно измисляме, движим и реализираме проекти.

През петте години на “Три Беарс“ тя беше не само помощник, но и съветник за всичко. Винаги ми е казвала това, което мисли, независимо дали ще ми хареса. Знае всичко за нас, била ни е арбитър, отдушник, душеприказчик – всичко. Сътворявахме рекламни стратегии, реализирахме ги, срещнахме се с много компании, работихме с тях, направихме безпрецедентно по мащабите си турне, случихме постановки. И то само четирима души – Мария, Юлиан, Захари и аз. Идеите ни бяха мащабни и точно с мащаба, в който ги замисляхме, ги осъществявахме. Аз се занимавах само с това и ми беше трудно, докато тя правеше още сто неща в The Smarts. Кога успяваше – не знам. На главата ни бяха печатници, сайтове, театри, компании, дизайнери. От нея научих много неща.

В сегашно време не спираме да се чуваме и да измисляме бъдещи проекти. Тя знае всичко, с което се занимавам, винаги дава мнение. Нагърбил съм я и с всичко, което пиша за сайта –да го чете предварително, да го редактира и да ми дава мнение. Опитвам се и аз да ѝ помагам в нейната работа, в Нощта на театрите, която стигна наистина върхове и огромна популярност. Не успявам да ѝ помагам толкова, колкото тя на мен, но аз нямам този капацитет, който има тя.

Мария е много ценен човек. Много е мила и добра – истински човек. Готова е на всичко, за да помогне, да те отмени, дори това да ѝ коства безсънна нощ. Не разбира много света, в който живеем, натъжава се от човешката лошотия.

Колко пъти съм ѝ ревал от нерви за забавянето на сайтовете, които правих, за трудностите в професията, за клюките, които усещам около мен, за всичко, което ме преборва. Тя ме слуша и се опитва да ме успокоява. Може би успява. Тя също споделя, когато са се държали гадно с нея, но в тези случаи се ядосвам повече от нея.

В момента Мария е един от двигателите на мега инициативата Нощ на театрите. Помага на много хора на изкуството. Работи в Тhe Smarts. Занимава се и с Shoot– продуцентската компания на The Smarts. Влюбена е в Пловдив и може да ти махне главата, ако нагрубиш „най-европейския град“. Всичко около Пловдив е страхотно и единствено. Докато пиша този текст си пиша и с нея във Viber за някакъв текст за Нощта. Вижте кореспонденцията, която си дадох сметка, че говори много за нашите взаимоотношения.

Чат във Viber/18.10.2018, 14:36 ч.

Мария: Виж Тео Лозанов какво написа за Нощта за книжката:

Нощта на театрите е една нова любов – неочаквана, непозната и пълна с изненади. Такава, която опознавам и обиквам повече с всеки изминал ден (или по-скоро нощ, защото голяма част от илюстрациите, по които работихме се родиха именно през нощта). Такава, която не се страхува да поеме в нови и непознати посоки и да ми се довери безрезервно. Нощта е точно тази, от която се нуждаех в момента – топла, замечтана и свободна.

 Владо: Мария и ти какво женче си си, хубави, топли думи ти дай на теб

Мария: Хахах, ами какво да съм? А това как ти звучи? Много внимавай какво ще кажеш „Когато Нощта на театрите завладее града (вече 6 години, всяка есен) виждам в очите на хората любовта… към изкуството! Изкуството е Любов. Любовта е Изкуство. Нощта е Любов! Чиста и искрена форма на общуване между сродни души. „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли.“ Затова в Нощта ни е леко на душите и сме окрилени, живеем изкуството и го споделяме.

Владо: Неееееее, кошмарни неща се казват тук. Някак нереално и бля-бля. Защото никой не говори така за каквото и да е изкуство, а и това е просто инициатива. Не може за едно събитие да се говори като за човешки взаимоотношения.Това е събитие!

Мария: Ох, много си скучен. Това си е метафора.

Владо: Нощта е любов, любовта е театър, театърът е влюбване, първо и последно, като прегръдка и целувка едновременно. Не просто събитие, а всемогъща, всепогълваща любов, едновременно изпитана от хиляди души, приютили се в обятията на Нощта.

Ето ти от мен за секунди наблякано, същата тъпотия.

 Мария: Поетична душа си ти, само се правиш на строг и лош. Ето така ще е:

Когато Нощта на театрите завладее града (вече 6 години, всяка есен) виждам в очите на хората любовта… към изкуството!  Нощта е любов, любовта е театър! Театърът е влюбване – първо и последно, като прегръдка и целувка заедно. Не просто събитие, а всемогъща любов, едновременно изпитана от хиляди души, приютили се в обятията на нощта.

pp – последните няколко изречения са цитат от близък приятел (smiley)

Владо: Ти си луда, това го напляках ей така да ти докажа, че е бля-бля.

Мария: Аз се вслушвам в думите на хората.

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto

 

28.12.2018                                                                                    Владимир Карамазов ®