Хората на театъра – част 2 26 юли 2018

Част от проекта “Хората на театъра”

Продължавам с поредицата, в която представям хората в театъра. Тези, които публиката не вижда, но които са също толкова важни за театъра, колкото сме и ние – актьорите. Сега ще представя предимно хора, които от дълги години работят в Народния театър. С някои от тях сме заедно отдавна, заварил съм ги там и до ден-днешен сме под покрива на най-престижния театър в България. Те са хубави хора, които живеят на сцената и около нея, всеки професионалист в своята област. Запознайте се с тях.

 

Драгомир Терзиев/ Народен театър, Главен театър майстор

Той е прекият ръководител на сценичните работници и командва сценичните служби. Отговорността му е голяма, защото ако сценографията за дадено представление не е както трябва, ако се пропусне важен детайл и не е обезопасена, може да пострада някой. Млад е,  но отлично познава сцената на Народния театър. Наследи позицията от колега, който дълги години беше на този пост. Зае тази длъжност, когато беше  на около 30 години. Драго е много стойностен човек.

Валентин Янков – Резачката/ Народен театър,  Ръководител Служба тапицери

От близо 30 години е в театъра. И е един от старите кадри на Народния. Той е колоритнa личност. С невероятно чувство за хумор, винаги около него е забавно. Вальо отговаря за всички мебели, които участват в постановките. Той ги стопанисва и се грижи за тях винаги да изглеждат добре. Викат му „Резачката“, защото реже много добре J)).

Катя Павлова/ Народен театър,   Мъжки гардеробиер

Тази жена е мила, умна и абсолютен професионалист.  Дълги години е била гардеробиер в Театър София. Сега е при нас и това е супер. Винаги е готова да помогне и е много грижлива – както към костюмите, така и към нас – мъжете в актьорския състав на театъра. Наистина е привилегия, че тя е с нас.

Милан Копчев/ Народен театър, Горна механизация и електроника

Освен за горната механизация и електрониката Милан се грижи и за Охраната на труда в театъра. Обучава всички нови хора – гост актьори, сценографи. А когато има нов декор и се монтира за първи път, той наблюдава за рискови елементи,  съдейства за безопасността на актьорите и всички, които имат достъп до сцената. Той е човекът, който знае всичко за сцената.  В „Кралят елен“ на Мариус Куркински на финала трябваше да се спуснат около 15 реда чиги, на всяка от които бяха закачени кръгли лампи. Всичко това трябваше да се случи едновременно и да е ефектно спускане на таван с лампи. Милан го правеше сам и казваше, че това е неговият кошмар, чигите са 15, ръцете – само 2. Използвал е крака, уста и всичко, с което може да дръпне едновременно копчетата на пулта. Винаги успяваше и предизвикваше бурни аплодисменти.

 

Йоханна Костадинова/ Народен театър,  Секретар на директора

Хана е свързана с театъра съдбовно. Нейният съпруг беше актьорът Николай Костадинов, който ни напусна без време. Отиде си, както казват, че си отиват добрите хора. Беше много стресиращо през онези минали дни. Оттогава Хана остана трайно в театъра и то като дясната ръка на много директори. От Сатирата се прехвърли в Народния и сега отново е секретар на шефа. Всичко знае, но от нея можеш да изкопчиш само някаква бегла мимика. Стриктна и дискретна е Хана. И не е случайно, че различни директори я искат за секретар.

Розалина  Пейчева/ Народен театър , Дамски грим и прически

Роза е шефът на грима в Народния театър. Стар кадър е. Приятелка е с всички актриси. Полага много грижи за тях. Все ще им измисли нова прическа или нов грим. Жените са свикнали с нея и се чувстват много спокойни под нейните грижи. Обича професията си и много експериментира в нея. Предлага шантави и смели решения на костюмографите и доста често поставя финалния щрих на ролята с грим или прическа. На нея наистина ѝ пука за театъра и без нея театърът няма да е същият.

Георги Ангелов/ Народен театър ,  Завеждащ техническа служба

Викат му Жоро Червения. Този човек е всичко в театъра. Дори попитах, за да разбера каква точно му е длъжностната характеристика. Жоро знае всичко за театъра и мисля, че отговаря за почти всичко. Много свестен човек, който винаги е в добро настроение. Как го постига – не знам. Каквото да го помолиш, ще го направи. Постоянно е в движение и постоянно нещо прави. Приятел е с всички. Готин е Жоро и го свързвам с този театър. Нещо като едно цяло са те – театърът и Жоро.

Александър Марков  и Бисера Маркова  / Народен театър,  Звук

Сашо и Бисето ги познавам от моето първо влизане в Народния. Бяха единствените озвучители в театъра – много дълго време. Само те водеха всички постановки на голяма сцена и всички сложни представления. Сутрин репетираха с нас новата продукция, вечер водеха репертоарния спектакъл. И много години беше така. Нямат право да са болни или да не им е добре. Отговорността е огромна,защото без тях няма постановка. През годините са бъркали много рядко. Почти не помня. Два живота, преминали в театъра. Любовта им започва в театъра и продължава в него. В деня на пенсионирането им и след последното за тях представление, Александър Морфов им подарява своя първи Аскеер. Много ценно нещо за тях в момента. Когато им се обадих, за да ги снимам, се зарадваха, а аз се притесних. Свикнал съм да виждам тези хора другаде в друг контекст. Взеха Аскеера и позираха пред моя фотоапарат. Те са истинското олицетворение на театъра и хората, които го представят най-добре. Споделиха ми, че са поискали всяка седмица да получават програмата на театъра, за репетиции и постановки. Събират се двамата и я четат. Чрез нея не се чувствали толкова откъснати от него. Програмата, която получават,  е нещото, което ги свързва с техния живот – театъра.

 

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto

26.07.2018                                                                       Владимир Карамазов ®