Завръщането към околосветските скитания 7 август 2019

Преди години, може би шест, бях много ентусиазиран пътешественик. Обикалях света и колкото по-надалеч, толкова по-добре. Водеше ме любопитството към хората, към храната, към миризмите, към климата, към различния живот. Какво ли не съм преживявал, какво ли не ми се е случило? Но това изведнъж изчезна. Разсъждавал съм защо и стигнах до заключението, че намразих самолетите, кацанията и летищата, защото се появиха моторите, които обикновено хората карат през ваканциите си. Бяха се насъбрали много работни пътувания, дълги дестинации и започнах да виждам моите любими пътешествия само като командировки. Всичко до тази година, в която си казах, че пак ще пробвам. Ще опитам да си върна любопитството към света. Усещах, че сега е моментът, защото се появи фотографията и тя би била чудесен повод. Нямах много време да мисля къде да отида и започнах оттам, където бях оставил тази моя страст. Бях запланувал следващите ми походи да са в Перу и Коста Рика. Да, но са много далече и с проблема, който все още имах, беше невъзможно да седя десет часа в самолета. Започнах да търся по-близки, но нито една не беше подходяща за този период на годината. Тогава хората от агенцията, която ми е организирала предишни пътувания, ми разказаха за Азорските острови. Веднага се съгласих. Нищо не знаех за тях, но ме привличаха. И така заминах за Азорските острови с важна мисия – да си върна пътешественическия хъс.

Останах 4 дни в Лисабон. Не бях ходил там. Много е хубав с неговите хълмове, история и ресторанти. Разцъках го надлъж и шир. Открих страхотен ресторант, който горещо препоръчвам –Ribadouro. Казвам ви – страшно е. Морска прясна храна. Почти всичко се яде сурово. Има и телешко месо, но аз се пръсках от омари, скариди, раци, лобстер, миди, стриди и калмари. Сервитьорите са от едновремешните стари гъзари, страшна тарапана е в ресторанта и е хубаво да си резервирате маса, защото иначе ще чакате. Открих го случайно и затова толкова му се изкефих.

Програмата за островите беше следната – по два дни на островите Пико, Терсейра и Сан Мигел. Няма да ви занимавам с неща, които може да си прочетете и в нета, по-скоро ще опиша някои важни факти за самите острови, които трябва да имате предвид, леко гарнирани с моите преживявания. Както и наистина хубави ресторанти и места.

Първият остров от моя маршрут беше Пико – островът с вулкана. От Лисабон до островите е 2:30 часа. Най-добрите авиолинии за там са Sata и Azores Airlines. Много съм доволен от тези две авиокомпании, както от големите им самолети, така и от малките, които изпълняват полети между островите. Пико освен с вулкана е известен и с виното. Островите, които са много близо до него, са Фаял и Сент Джордж. И до двата може да се отиде с лодка и ферибот. От летището до най-оживената точка – градчето Маделена, не е далеч, но трябва да го прекосите с такси. Струва „заковано“ 15 евро. Ако на летището няма, което обикновено се случва, вземете визитки на шофьори от Инфо гишето и позвънете. Ще дойдат бързо. Настанявате си се в хотела и така. Който иска да разгледа целия остров, което според мен е задължително, трябва да си вземе кола. Ходил съм на доста острови и това го знам, но заради големия период, в който не пътувах, съм забравил такива детайли. Та отивам там и нямам книжка. А Маделена се разглежда за 20 минути пеш и след това?  На острова има други много интересни градчета, както и гледки.

Започнах организирането на получаване от София на копие на шофьорската ми книжка. Леко се отчаях, че няма да стане, докато не погледнах в портфейла и тя беше там. При последната проверка в София си я набутах в портфейла, където обикновено не стои. На това пътуване късметът определено беше с мен.  А след час имах и кола. Кола под наем може да се вземе само от Маделена, на летището не може, защото там няма нищо. За 1 ден е 50 евро и блокиране от кредитната ви карта на 350 евро като гаранция. Тръгнах из острова да снимам и да гледам. Пътищата са великолепни. Без дупки, перфектен асфалт и обозначения. Обръщайте внимание на табелите с бинокъл. Има ли – има и страхотна гледка. Задължителна спирка е градчето Лахес До Пико, в което има малко пристанище – там правят много походи в океана за гледане на китове и делфини. Това е основна атракция на островите, така че си изберете къде да го направите. Според  мен е задължително, заради тези гледки.

Има много малки селца по пътя, които са удобни, за да си вземете нещо от магазинчетата и да си кажете две думи с местните. Симпатични хора, повечето възрастни. За тези от вас, които искат да изкатерят вулкана, има специални турове с гид. Ако сте във форма, може да го изкачите и за два часа. Но имайте предвид нещо много важно, което е в сила за всичките острови. Трябва да случите на късмет с времето. Ако е лошо и отидете за десет дни, може да не видите абсолютно нищо. Каквото стана и с вулкана. Огромна, висока планина в средата на острова. Вижда се отвсякъде. В деня на пристигането ми се виждаше много добре. Направих много снимки. На следващия ден вулканът просто го нямаше. Времето беше хубаво, но той беше обвит в облаци и мъгла. Така и повече не го видях.

А ако искате да го изкачите, времето задължително трябва да е перфектно и безоблачно. В противен случай горе ще видите едно нищо. Иначе ми разказаха,че гледката била великолепна и се виждали пет острова. По време на моя престой извадих късмет и хванах един от най-големите празници на острова – „Санта Мария Мадалена”. Идват туристи и местни от всички острови и наистина си стана голям събор с много музика, танци и хапване. На централната уличка има голям био магазин с всички нужни продукти за всеки веган. Учуди ме и се възползвах.

Следващият остров беше Терсейра. Полетът от Пико беше само 25 минути. Таксито от летището до Ангра де Хероисмо струва 20 евро. Тук направете същото – потърсете визитки на таксиметрови шофьори. Основният град на острова е Ангра де Хероисмо (Angra do Heroismo).

На този остров нещата са по-различни и по-мащабни. Градът е горе-долу колкото  Несебър. Ще ви трябват два дни, за да го разгледате. На този остров аз реших да отида с лодка да наблюдавам делфини и китове. По това време на годината (юли-август) големите морски обитатели не са много, но делфини има. Местните са добри в откриването им. Цялата разходка отнема около 3 часа. Другото много хубаво нещо е плуване с делфините. Но за съжаление може да се направи рядко, защото океанът трябва да е напълно спокоен. Успях да видя и китове, и делфини. Такива гледки ми се случваха често, когато снимахме Сървайвърите в Панама, на Перлените острови, но сега си бях турист и беше някак различно хубаво. Другото нещо, което трябва да направите, макар че е свързано с физическо усилие, е да изкачите единия хълм и да отидете на Monte Brasil. Катеренето е 7 км. Отначало малко му се стреснах и отказах да го направя, но на другия ден го изкатерих и не съжалявам. Горе е много красиво. Представлява нещо като парк за пикник. Въздухът е много чист и е прохладно. Гледката е към целия остров и си заслужава всеки един миг. Може да си спестите това усилие и да се качите с кола, но  ще пропуснете доста хубави места по пътя. Масово туристите стигат до там с коли. На хълма има и нещо като зоологическа градина, а за деца се организират различни тематични занимания и забавления. Няма вода за пиене, затова си носете.

На Терсейра задължително трябва да опитате специалитета „Алкатра”. Това е островът на телешкото месо, а това ястие е запазена марка. Телешкото месо се готви 12 часа и се сервира директно от огъня, като клокочеща отвара. Много е вкусно и крехко. Трябва обаче да го ядете в традиционните им ресторанти със сладък хляб (т.е. козунак). Намерих  два такива, които ми бяха препоръчани от местните.  Единият се казва Adega Lusitania, а другият – O Chico. На мен ми допадна повече втория, защото хората бяха много любезни, а и ресторантът е разположен точно в центъра на града, до пристанището. Такситата в града са евтини и спокойно може да ги ползвате. Ако си вземете кола, да знаете, че тук паркирането се плаща и трябва да разберете къде може и не може да паркирате свободно. По уличките е пълно с ресторанти, магазини и барове. Има какво да се разгледа. За да не бързате като мен, ви трябват поне 4 дни. Така ще можете спокойно да видите острова. Другият град, който не трябва да пропускате, е Прая де Витория (Praia Da Vitoria).

Третият остров, който се нареди на първо място в моята класация, е Сан Мигел (Sao Miguel). Просто е пълен с интересни обекти. Отново полетът продължи 25 минути. Този път ме посрещна едно голямо летище. Задължително си вземете кола под наем от самото летище. Може изобщо да не ви се наложи да ползвате таксита. Летището е много близо до град Пoнта Делгада (Ponta Delgada) – хубав крайморски град, в който има всичко.

Тук ще ви препоръчвам смело. Отново попаднах на страхотен ресторант с вкусни морски деликатеси. И пак с онова старо и мило обслужване, което аз много харесвам. Не ти досаждат, бързи са и не те подвеждат. Казва се Mercado de Peixe. Препоръчвам и мястото, където бях отседнал – стара къща за гости в самия център на града, изключително уютна, чиста и миришеше фантастично – Comercial Azores Guest House. Много ми допадна и е доста по-хубаво от снимките на стаите в сайта им. Имайте предвид, че целият център е с платено паркиране. Оглеждайте се къде и как. Взех колата и тръгнах за източната част на острова към градчето Фурнас (Furnas). Много смешно ми стана по пътя. И те искат да са като големите. Google Maps ме изведе на тяхната магистрала. Наистина голяма, перфектна магистрала и е… 30 км. Ама то знаци, маркировки, отброяване на оставащите километри, все едно ще се загубиш. Заради тази магистрала нещата обаче се случват мигновено. Разстоянието го взех за отрицателно време. Там се намира едно от трите езера, които трябва да посетите, заедно с термалните извори с гореща вулканична вода. Езерото се казва Lagoa das Furnas. Разходете се около него, има какво да видите и след това се качете на планината над него, за да се насладите на мега гледката и самото езеро отгоре – Miradouro do Pico do Ferro. След това се върнете в градчето и търсете Poca da Dona Beija. Това е и сайта им. Много ще ви хареса. Мястото има 5 басейна и в тях водата е с различна температура. Най-високата е 38 градуса. Минавате от басейн в басейн и се размазвате. Предлагат кърпи и шкафчета. Страхотно е, сред природата е и е красиво. Има доста хора, но това някак му е чарът. След това на излизане ще  минете през голям фен магазин за сувенири, брандирани дрехи и предмети за спомен.

На връщане посетих и второто езеро Lagoa do Fogo.  На този остров късметът трябва да e с вас, защото наистина може и нищо да не видите. Езерата са високо и най-малката облачност, която е нормална за островите, е пречка за красивите гледки и самите езера. Това езеро аз не го видях. Бях там, но мъглата го беше скрила.  Гледах клипове в youtube. Прогресивно времето се разваляше, а на следващия ден беше ред за третото езеро с може би една от най-хубавите гледки в света.  Батерията на телефона ми падаше постоянно и затова отидох да си купя допълнителна батерия в мола. Много голям мол си имат с гледка към океана, в който има всичко. ParqueAtlantico е за шопинг маниаците, които наистина ще му се изкефат.

Следващият ден започна катастрофално. Времето беше адски зле с проливен дъжд, глобиха ме за неправилно паркиране и ми гръмна лаптопът. Въпреки всичко се качих в колата и тръгнах към мястото, което най-много исках да видя – Miradouro da Grota do Inferno–с панорамна гледка към езерата Lagoa Verde и Lagoa Azul.

До там е около 30 км, но 20 от тях са по тесен стръмен път с много завои, който беше обвит в страшна мъгла и карах с 15 км/ч. Още по пътя си помислих, че ще ударя голямата греда. Отидох горе след час пътуване, нямаше абсолютно никой (а там е претъпкано с туристи) и си беше леко зловещо. Бях точно над езерата, но виждах на не повече от два метра пред мен.  Усещах, че съм над нещо голямо, духаше много силен вятър. Не стоях дълго и тръгнах. Беше ми гадно, признавам си. Отидох в описания по-горе ресторант и преядох с морски дарове. А дъждът се усилваше. Освен за спане за друго не ставаше. Заспах и съм спал около три часа. Събудих се – времето беше същото. За нищо не ставаше освен за Мол. Тръгнах натам, но по пътя точно горе към езерата видях синя „пролука“ в небето. Останах за 5 минути на място и пак се показа небето. На спринт се върнах до стаята, взех обективите и апарата и пак на спринт отидох до колата. С мръсна газ потеглих пак нагоре, по стръмния път. Положението беше същото, но на места имаше участъци без мъгла. Надеждата започна да се завръща, може би щях да видя мечтаната гледка. Горе беше същото – само мъгла и тишина. Никакви хора. Пак отидох над езерата. Казах си, че няма да мръдна докато не ги видя. След 20 минути чакане нещата започнаха да се раздвижват. И изведнъж видях един хълм до едното езеро и то ясно.

Слънцето започна да си проправя път между облаците и видях доста далечен хълм. Там някъде зад мен се появиха шестима човека. И те бяха дошли за същото, но времето не искаше да ни го покаже. Събрахме се седем човека, които  чакаха и разчитаха природата да прояви разбиране. И тя го направи. Природата ни изнесе невероятно двучасово представление. Видяхме езерата и океана по най-добрия и запомнящ се начин. И то сами в спокойствие, извън блъсканицата на туристите. Това наистина беше един от най-хубавите моменти в 40-годишния ми живот, защото се почувствах някак избран.

Начинът, по който видях това място, беше много специален. Някак все едно природата и светът ми казваха, че има много още какво да видя, че хубавите места са около нас и ние трябва да ги открием, да ги съзрем и съзерцаем. Защото тези места дават много, правят те по-добър човек и някак те смиряват. В този момент всичко лошо в главата ми изчезна и усмивката не слезе от лицето ми. Не бях се смял толкова искрено и истински от години. Тези хора ги почувствах близки, защото заедно преживяхме това. Облаците се отдръпваха за около 5 секунди, виждахме картини от Рая, после мигновено се скриваха, за да се появат отново още по-красиви.

 

Хората си тръгнаха, разменихме си мейлите. За малко останах сам. Не исках да си тръгвам. Толкова добре се чувствах на това място. Беше решено, отново тръгвам по света! Апаратът не спираше да прави кадри. Колко хубаво стана! Ако времето беше хубаво, щях да дойда и да се блъскам сред хората, на крайната точка, от която се вижда гледката, щях да остана не повече от минута заради тълпите и бързо да си тръгна. А сега прекарах дълго време  без никой да ми пречи, насладих се на мястото, а природата ми показа всичко по най-запомнящия се и специален начин. От тези ми мисли ме извади някакъв крясък. Обърнах се и видях доста разгневен човек. Оказа се пазачът на парка, който го заключил и след като се прибрал в селото, някой му казал, че има кола в парка. Паркът работи до 19:00 ч., а неусетно беше станало почти 20:00 ч. Аз това не го знаех. Та той крещи, а аз се смея и само му сочех гледката. Не разбираше много английски и затова на български му повтарях „моля те, още 5 минути – гледай колко е красиво”. Той ме дърпа, а аз на всяка крачка назад спирам да снимам. По едно време започна да ми се смее. Дадох му апарата да ме снима. Този човек ми направи най-готината снимка, в която все едно Раят се е отворил за мен. Знаете ли, че всъщност аз май видях портите на Рая? Така съм си ги представял и съм сигурен, че това бяха те. Това може би значи, че през останалия си живот трябва да се стремя тези порти да се отворят за мен. Каквото е нужно ще сторя, защото там ми хареса. Ето снимката, която ми направи разгневеният пазач. В колата на връщане ревах, крещях, бях адски щастлив. През нощта не мигнах. Не успях да заспя, а самолетът ми тръгваше много рано сутринта. Хванах го и се прибрах в България леко променен.

Препоръчвам Азорските острови горещо и пожелавам на всеки подобни изживявания. Те ни показват добрата страна от живота, карат ни да мечтаем на пълни обороти. Животът в града наистина ни отдалечава от тези преживявания. Просто трябва да си ги причиняваме и да ги вмъкваме някъде сред ежедневните ангажименти и работата, без която не можем. Трябва да търсим хармонията. Аз я бях позагубил, но се надявам това пътуване да ми помогне да я намеря. А съветът ми към всички бъдещи пътешественици е да се свържат с Марта Василева от Stars Travel, за да ви помогне за вашето пътуване. Много е в час и много ѝ благодаря за чудесното предложение и организация.

 

текст – Владимир Карамазов

снимки – Владимир Kарамазов за #кaramazovfoto

 

07.08.2019                                                                            Владимир Карамазов ®