Самураят – винаги готов за битка 17 май 2018

Част от проекта “Талантливите”

Христина Апостолова

Този текст е много важен за мен. Искам да го напиша, за да окажа нужното внимание към един важен за мен човек, толкова важен, че в момента се притеснявам дали ще успея да го направя – концентрирано и точно да излея моята обич и любов към нея и да не пропусна нещо. Става дума за Христина Апостолова – актриса, писател, майка, боец. Винаги, когато се сещам за нея, ми изниква в съзнанието думата „самурай“. Чувал съм, че самураите са били добре обучени бойци, упорити и категорични в постъпките си, елитни воини, безпощадни и прецизни. Предстои ли им битка, забравят за себе си, инстинктът за самосъхранение спира да работи и всичко, което могат и на което са способни го хвърлят във войната. Не се замислят тази битка какво ще им вземе или какво ще загубят. Важно е битката да бъде спечелена и то категорично. Написаното по-горе я описва точно. Такава е тя – влезе ли в битка, става концентрирано странно същество, което е толкова вглъбено в това, което прави, че трудно можеш да стигнеш до нея в такъв момент, а тези битки понякога продължават доста дълго.

Познавам Хриси от ВИТИЗ. Тя беше с два курса по-напред от мен със специалност „Актьорско майсторство“. Беше от добрите и се интересувахме от нея. Освен това – много красива и висока, а това не е често срещана комбинация. Завърши Академията и малко поигра в театрите. Последва период около 3-4 години, в който не поддържахме връзка. Не знам защо. Така се случи. И през пролетта на 2007 станаха събития, които белязаха нашия живот и ни направиха скачени съдове до ден-днешен. По това време тя беше водещ в радио N-Joy и имаше собствено предаване там. Беше хубаво и много слушано. Обадиха ми се по телефона от БТВ, за да ме поканят на кастинг за „Сървайвър“. Спомням си точно момента, защото си помислих, че ми правят скрита камера. „Сървайвър“ вече беше стартирал с друг водещ. Подробности не знаех, но вече бях убеден, че това е скрита камера. В този момент ненадейно ми се обади Хриси и ми каза, че е поканена в екипа на предаването като редактор, че наистина ме викат на кастинг и не е скрита камера. Оттогава тя ми даваше информация за екипа и за останалите, които са повикани на кастинга и за всичко около този формат. Не харесваше екипа, съставен от Евтим Милошев, но и беше интересно самото шоу.

Случайно се бяха сетили за нея и я бяха поканили. Не познаваше никого в телевизията и в този екип. Надеждата и беше да ме изберат мен, за да има един близък в екипа. Но актьорите, които бяха поканили, бяха добри и шансът да изберат мен беше малък. Тя подхвърляла на екипа и продуцента неща от сорта колко съм добър и т.н., но не мисля, че някой я беше чул. Дойде денят на кастинга. Тя ме беше предупредила какво ще ме карат да правя. Притеснявах се много, защото исках да ме вземат. „Сървайвър“ беше любимото ми предаване по онова време, свалях американските серии от интернет и ги гледах многократно. От този кастинг помня едно нещо много силно. Накараха ме да кажа текст, който ми дадоха при влизане, имах само  3-4 минути да го науча и след това да го интерпретирам. Беше дълъг. Съсредоточих се и за мое учудване го казах и то добре. Хриси, за да подсили ефекта на стореното от мен, много тъпо изпусна химикалката си на земята. Демек толкова беше впечатлена от стореното, че за момент изпадна в страшен ступор  – нервната ѝ система блокира и получи сковаване на мускулите и тъканите. В този ступор тя просто изпусна това, което беше в ръцете и. Беше много нелепо и се почувствах, че все едно майка ми беше на кастинга.

Последва време на чакане. И тя нищо не чуваше, защото екипът на Милошев беше разбрал, че ме познава и бяха започнали да крият информация от нея. Ще ме вземат ли, няма ли да ме вземат – тя не знаеше. Един ден г-н Милошев ми звънна. Искаше среща с мен. Видяхме се и не ми хареса. Правеше ми се на гъзар. Каза ми, че съм избран. Всичко като разговори го споделях с Хриси. Започнаха преговори, както с мен, така и с нея. Двамата с Хриси обсъждахме всичко в дълги разговори – всичко като колата на Евтим, на какъв ни се прави, как ни причаква  и т.н. Тя ми каза, че хората са му много смотани и ми ги описваше подробно. Бяхме им измислили прякори. Дойде време и аз да се запозная с тях и наистина ми се сториха смотани. Казахме си, че ние сме двама срещу останалите, но може да сме двама, но сме силни и ще си пазим гърбовете. Заминахме за Доминикана. После за Панама. След това за Филипините и после за Камбоджа. След години заснехме и сериала „Дървото на живота“, в който тя беше и актриса, и сценарист.

Това, което направих в “Сървайвър“ като водещ дължа в огромна степен на нея. Истината е, че водещият се състоеше от двама човека – от нея и от мен. Тя беше всяка секунда с мен и беше от другата страна. Говореше ми в ухото, подаваше ми текста, контролираше играта чрез мен, беше безпощадна и много прецизна. Тя стоеше в контролната палатка и виждаше всяка ситуация през много камери и от много гледни точки. Така моите очи ставаха 11-12 чифта. Виждах и знаех всичко благодарение на нея. Мозъците също бяха два. Тя отговаряше за всички игри и знаеше детайлите за тях. Знаеше къде може да се излъже, къде  можеше да се заобиколят правилата и автоматично това го знаех и аз чрез нея. Бяхме много сериозен тандем. Супер смазана машина, която работи във всякакви условия, с ненормирано работно време и то без да засече. Нейният характер на боец и моята упоритост дадоха наистина с впечатляващи резултати. Освен това се подкрепяхме и психически. Тя имаше огромна отговорност към мен, а аз това го усещах и много го ценях. А хората, на които се подигравахме и им бяхме измислили прякори, се превърнаха в наши много близки приятели. С господин продуцента също нещата протекоха в абсолютно различна и неподозирана посока. Истината е, че нашата малка скромна група от двама човека се вклини в другата по-голяма група и завоюва лидерски позиции. Както в работата, така и в живота. Ние двамата влязохме със страшна сила в живота на продуцента Милошев и мисля, че му го променихме трайно. Станахме негов коректив и негова стабилна опора.

Христина участваше в „Сървайвър“ по много и все важни начини. Беше продуцент на игрите. Отговаряше за тяхното създаване, тестване и подредба. Пишеше текстове за сценариите, беше водещ в сянка. Не спеше и беше вглабена и отдадена месеци наред на този проект. След „Сървайвър“ се включи в екипите на сценаристите на сериалите на „Дрийм Тийм“. Участваше в писането на „Столичани в повече“ и „Дървото на живота“ – сезон 1. В тези два сериала беше и актриса. Справи се много добре с ролите на Каролина и Елена. Но нейният връх дойде със сериала „Откраднат живот“. Много се гордея с нея. Тя е човекът, който създаде този сериал и който го реализира. Направи го по начин, по който аз съм сигурен, че никой човек на цялата планета земя не може да направи. Тя е главен сценарист на всички 5 сезона или 190 епизода. Цялото това количество е минало през нейния ум и нейните пръсти – в чудовищно кратки срокове и под невероятен стрес. Смайващо е какъв огромен зрителски интерес предизвика този проект. Зад всичко това стои чудовищен труд на шепа хора и най-вече на Христина. През последните години много съм се притеснявал за нея, защото тя редовно не спеше по 2-3 дни. Не ядеше. Работеше под жесток стрес. Стрес, защото времето никога не стига и защото, ако не напише дадената серия на другият ден няма какво да се снима и заради нея процесът може да спре. Машината да спре заради това, че тя не е успяла. Но тя такова нещо никога не би позволила. Ако трябва ще умре, ако трябва няма да вижда децата си седмица, ако трябва няма да яде, ако трябва ще се разболее, но серия ще има. Беше ужасно. Аз я карах да го зареже. Многократно я убеждавах, че това е нечовешко, че трябва да спре, че трябва един път да не предаде серия, да спре машината, за да се види, че така не става, но никога не ме послуша. Обаждаше ми се, поплакваше ми за 10 минути, затваряше телефона и продължаваше. Затова я описах като самурай, който не се предава. Ще се влачи по земята, но няма да се предаде. Направи един от най-успешните, обичани и гледани сериали. Голямо нещо, голям подвиг. Много ѝ даде този сериал, но и много ѝ взе. Но все пак направи от нея професионалист, на когото никой не може да стъпи и на малкия пръст. Стана най-добрият български сценарист. Стана човек, който покори своя голям връх в живота. Успоредно с това тя е майка на две момчета, които възпитава и обгрижва. Да, има и такива хора, които с цената на всичко правят невъзможни неща. Христина е моят пример, моята гордост, моята подкрепа. Никога не ме е лъгала и винаги ми е помагала.

В нейния характер има и нещо, което винаги ме е плашело. Нещо много силно и безкомпромисно. Тя може да търпи и да преглъща много и много дълго време, но чашата прелее ли веднъж – тя спира да те вижда. Да, стоиш пред нея, но не те вижда. Тогава, ако искаш звезди ѝ сваляй от небето – буквално със совалка пътувай до Космоса, организирай свалянето на звезда, минавайки през тежки тренировки на НАСА, бутай я тази звезда в совалката, носи я и я опакована в целофан – не, нищо няма да постигнеш. Виждал съм я няколко пъти в такива моменти. Да не си ѝ на пътя. Превръща се в демон, който може да осакатява. Става много решителна с един странен и плашещ тон на говорене, с този тон може да те смаже. Изключителен характер е Хриси.

Нейната голяма стихия са думите. Твърди, че писането я е намерило, тя не го е търсила. Явно тук съдбата си е казала Думата! Защото нейните думи са истински, намерени от живия живот, емоционални, докосващи, вдъхновяващи.

Искам този текст да е моят паметник, който ѝ издигам в интернет пространството. Искам да направя и най-хубавите ѝ снимки. Този материал да е като нещо, за което след време ще се сещаме с умиление. Защото това са нашата история и нашите преживявания. Това наистина е най-ценното в живота. Никой не може да ти го отнеме, никой не може да направи нищо срещу него. То се е случило, то си е там някъде непокътнато и незастрашено от нищо. Не може да се купи, не може да се продаде, не може да го поправиш. То е такова, каквото сме го направили ние в предоставените от живота ни случки, моменти, възможности.

И ако след всичко това, което ви разказах, чуете, че ще участвам в много обичан сериал и Хриси е главен сценарист и ще пише специална роля за мен, не се учудвайте. Това отново не са връзки, това е човешката  съдба, която понякога е благосклонна към нас и ни свързва с любимите ни хора.

Последните три снимки са спомени от Сървайвър, когато бяхме неразделни.

Специални благодарности на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ САЙТ

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto

17.05.2018                                                                              Владимир Карамазов ®