На седем, за дъгите и слънцето 4 септември 2019
Част от проекта „Неуморимите до 40“
Петър Милошев– 7 години
Много харесвам филма на Никита Михалков – „Анна от 6 до 18“. Поради тази причина си позволих да взема класическо интервю от Петър Милошев. Никога не го правя, защото не съм журналист. Пиша само за хора, които силно са ме впечатлили и според мен си заслужава да кажа публично какво мисля за тях. Но с Пепе ми беше интересно – задавах му сложни за него въпроси и с любопитство слушах отговорите. Петър има вродена доброта и деликатност, които, мисля си, няма да направят живота му лек. Пепе винаги отстъпва, подхожда с добро и никога не досажда, дори и много да иска нещо. Какъв ще стане и как ще му се развие животът, тепърви предстои да разберем…
По време на снимките на „Откраднат живот“ ме впечатли с концентрацията и професионализма си. Глупаво е да говоря за професионализъм на дете, но по време на снимките той наистина се държа по-адекватно от много други актьори. Пепе не мрънка, не се оплаква, дори да му се спи, не го казва. Научава големи количества текст, поради което сценаристите спряха да се съобразяват с факта, че е дете. Доста често в сцените той водеше действието. Помня, че в един от дните, в които имахме общи сцени, го доведоха в 14 часа от училище – гладен и уморен. Нямаше време да яде, защото снимахме на софийска улица и изоставахме с графика. Милият! Между дублите непрекъснато ми разказваше за храна, за камиони, пълни с храна, за хамбургери, за любимите му храни. Успя да се нахрани цели два часа по-късно. Последваха трудни и дълги снимки със сложни мизансцени, масовка, действие и текст, които продължиха до към 22.00 часа. След края на масовите сцени следваше много сложна сцена между нас двамата, в която той беше главният, а аз само отговарях с “да” и “не”. Христина (майка му) ни каза, че заради натоварената програма в училище не са имали време да научат текста и помоли да остане насаме с Пепе за 20 минути. Какво направи с това дете, което отдавна трябваше да спи, аз не разбрах, но направихме сцената само с три дубъла. Пепе се справи повече от добре. След изтощителния ден, който премина в нощ, Пепе получи правото да си избере подарък. Почти спейки, той поиска да му подарят белия мечок, с който снима при стрелбище в една от сцените. Екипът тържествено му го подари и той беше много щастлив. В последващия разговор се разкрива какво дете е това вече почти осемгодишно момченце. Любопитен съм какъв ще е на 18 и 28 години – възраст, която според мен е определяща в живота. Дано да е щастлив и здрав.
Интервюто е взето на плаж, между игрите в морето. Беше много забавно. Не знам дали наистина мисли за онова, за което говори, ще ми се да вярвам, че е така, но времето ще покаже…
Аз: Искаш ли да дойде времето, в което ще започнеш да се бръснеш?
Петър: Да, хубаво е според мен. Но е по-хубаво да имаш косми. Не брада, а само косми – като теб. Искам, да. Много искам да съм по-голям, защото няма да съм на училище.
Аз: Какво ти е отношението към парите?
Петър: Понякога парите са прокълнати. Ако намерим пари и не ги върнем, може заради тези пари, да ти се случи нещо гадно. Искам да стана добър човек и да не харча пари за глупости.
Аз: Мислил ли си с какво искаш да се занимаваш?
Петър: Искам да се занимавам със… (замисля се) Има много възможности, които искам да стана.
Аз: Колко, горе-долу, възможности има?
Петър: Пет. И от тях ще си избера три.
Аз: Кажи ги тези три възможности.
Петър: Хакер, актьор и да съм продуцент.
Аз: Хакерите не са ли опасни?
Петър: То има бели и черни хакери. Аз искам да съм бял, от добрите. Например, ако някой ми хакне телефона, аз да мога да си го ънхакна. Или пък, ако някой ползва телефона на друг, защото му е хакнал Епъл Ай Ди-то, човекът идва при мен, казва ми и аз, понеже съм бял хакер, му помагам и му го ънхаквам.
Аз: Лесно ли ти се струва да постигнеш нещо голямо? Например, ако си хакер, да станеш най-добрия хакер. Или ако си актьор, да станеш най-добрия актьор?
Петър: Ха! Е, трябва да работиш много време, трудно е.
Аз: Ти даваш любов и си добър, усещаш ли го?
Петър: Не. Но ако е така, е добре. Защото, ако например, си загубя стотачка и хората са добри, ще я оставят или ще ме търсят, и ще ми кажат: “Извинете, вие ли сте този, с изпуснатата стотачка?”, и ще ми я върнат.
Аз: Страх ли те е от промяната?
Петър: Не, не ме е страх от това. Но понякога от неща, които са ужасни. Например, взели сме си онлайн билети до Токио и пътуваме до там, но там има земетресение… Страх ме е от природни бедствия. Също, например, цунами… (мълчание)… Това е ужасно!… Страх ме е също, от една кукла, която е жива и убива хора.
Аз: В “Откраднат живот” ти се случват много тежки неща. Това плаши ли те?
Петър: Да, героят ми беше болен от един вид рак. От това също много ме е страх – болест, от която мога да умра… То, паяците, така де – тарантулите, те хапят и пускат отрова. Тя също може да бъде много опасна. Или тия медузи… В морето има много медузи, но ти не ги виждаш, защото са бели и докато си плуваш, и гледаш напред, а не надолу, а тя минава под краката ти, и те ужилва. Това е ужасно.
Аз: Всичко се променя, за добро или лошо. Дори и ти. Как гледаш на това, притеснява ли те?
Петър: Да, защото може Слънцето да избухне, може да има Апокалипсис, може да има Трета световна война…
Аз: Живота е пред теб, как ти се струва той? Хубав, лош, цветен?
Петър: В бъдещето е лош, защото животът винаги има край. Например – краят на света. Ще умрем. Това много напред ще се случи. Но може да бъде и хубаво – то зависи от нас. Бъдещето може да е дъги, и още дъги… Сега животът ми е готин. Но понякога се случват гадни неща. Например, онзи ден имаше една много силна буря, която беше много страшна. Но пък, на другият ден изгря слънце. Знам, че животът не може всеки ден да е дъги и слънце.
Аз: Как си представяш живота без интернет?
Петър: Класически. Да си играеш с приятели, да ходиш на море, да се катериш по дървета, да влезеш в изоставена къща, да се гмуркаш под водата, да разучиш животните…
Аз: Какво искаш да си купиш точно в този момент?
Петър: Много възможности искам, но на първо място – рутер. Просто искам да имам интернет в стаята ми, но тате не ми позволява. Сега имаме само в хола.
Аз: Каквооо?!
Петър: Ами да, като имаш интернет в стаята, можеш да направиш много неща. Друго, което искам да си купя, то е невъзможно де, но е в мечтите ми – искам да имам кола, която лети и има много екстри. Но тя не е измислена още… А! Добре! И още нещо се сетих! Искам Ламборгини.
Аз: Знаеш ли, че нашата планета е замърсена и това не е хубаво за никой – ти какво би направил, въпреки, че си дете?
Петър: На Деня на труда, искам просто да събирам боклуците, защото ако не ги събера, има възможност всичко да умре. А без животни и растения не можем да живеем.
Аз: Защо само на Деня на труда? Не трябва ли постоянно да го правим?
Петър: Ами, защото е Денят на труда и защото трябва да се трудиш! То и постоянно може, но по скоро на Деня на труда, защото е специален ден за труд. Но едва ли ще събера всички боклуци. Те са над един милион, че и повече… Май са милиард.
Аз: Ако можеш да промениш нещо в света, какво ще бъде то?
Петър: Искам да променя няколко неща. Най-вече, да няма боклуци. Също – да няма медузи и бури. Бих променил няколко закона. Искам да направя, така че да има хора, които да следят дали другите хора да си хвърлят отпадъците в кофите. Искам да има такава професия, защото, ако няма такива хора, другите ще си хвърлят нещата по улиците и така ще се замърси планетата, и ще умрем.
Аз: Ако можеш да промениш нещо в България, какво ще бъде то?
Петър: Бих променил да има само коли без гориво, защото другите замърсяват въздуха. Ако могат да летят, пък, най-добре!
Аз: Ако можеш да промениш нещо във вашия квартал, какво ще бъде то?
Петър: Бих променил къщите. Бих ги направил всичките да са хубави, с масажи и телевизор в тоалетните. И бих искал всички да са богати, и да живеят добре.
Аз: Нека да измислим сега с теб твой девиз?
Петър: Вярвам, че можем да направим всичко с труд. Защото, сега не мога да си взема сандвич без пари или не мога да направя сандвич ей така – готово направих си го. Всичко трябва да се прави с труд. Ако не е така, значи си ужасен и тъпанар. Ако няма труд, ще бъде тъпо, всички ще са мързеланци и просто нищо няма да се постигне. И за това девизът ми е: “Не на мързела!”.
Аз: Какво би казал на всички момчета и момичета като теб?
Петър: Да пазят планетата и ако видят човек на улицата да си хвърля боклука, например празна пластмасова бутилка, да я вземат и изхвърлят в кофата.
С подкрепата на NIVEA
Текст – Владимир Карамазов
Фотограф – Владимир Карамазов за #karamazovfoto
5.09.2019 Владимир Карамазов®