Режисьорът с доброто сърце 13 август 2019
Част от проекта „Неуморимите до 40“
Павел Веснаков – 32 години
За Павел Веснаков чух от моята приятелка Христина Апостолова. Тя – главен сценарист в сериала „Откраднат живот“, той – един от режисьорите на сериала от неговата първа серия. Разказваше ми много хубави неща за него и за техните работни моменти, които продължавали ден и нощ. Преди да влезе в този проект, Павката имал няколко късометражни филма. Млад , надъхан за работа и развитие, той попада в екипа на една от най-гледаните български тв продукции и става един от най-важните хора за „Откраднат живот”, макар и сериалът да „открадва“ неговия собствен живот. Хриси ми разказваше колко е мотивиран, как се хвърля в неизвестното с оптимизъм, колко е спокоен и колко добре се работи с него. По това време аз дори не го свързвах с образ, по-скоро само с разкази. Още с първия сезон започна шеметният успех на продукцията и сезоните започнаха да се нижат един след друг.
Идва и време за снимките на „Дяволското гърло” – след доста чакане, през юли 2017 в Смолян. За режисьор на първите шест епизода е избран Павел Веснаков. Помня, че тогава приказките ни с Хриси за него зачестиха. Тя всеки път ми повтаряше, че много ще го харесам и ще се сработим за секунди. Тя ме познава доста добре, знае характера ми и какви хора ми допадат. Чак пък за секунди да се сработим – не вярвах. Отидохме в Смолян и започнахме репетиции на маса. Четяхме първите епизоди и ги обсъждахме. Излезе снимачната програма. Един ден преди началото на снимките Павката дойде при мен и Теди леко притеснен и ни каза, че ще трябва да направим нещо извънредно, което той не би искал да бъде така, но нямало начин. С Теди се притеснихме и искахме да разберем каква е драмата, която ни предстои в първия снимачен ден. Павката продължи и сподели, че първата сцена, която ще заснемем, е сексуалната от 5-ти епизод, макар че за всички ще е много трудно да започнем точно с това. Теди и аз (старата кинаджийска секс двойка) се засмяхме и го успокоихме, че това изобщо не е проблем, за нас това е все едно да отидем и да изпием по едно кафе, да не се притеснява и че всичко ще протече без проблеми. Той не ни познаваше, но май този отговор го успокои.
Малко по-късно през същия ден отново поговорихме с него. Процесът по заснемането на един такъв сериал, в който 80% от сцените са външни, на различни сложни локации, е изключително труден и всъщност постоянно продукцията е в закъснение от графика. Това напряга и допълнително усложнява работата. Нямаме нужното времем за стиковане между режисьор, оператор и актьори. Всъщност ние изобщо не се познавахме. Павката искаше да говори с Теди и мен точно за това. Събрахме се и ни каза, че не знае какво харесваме и какви хора сме. Че нямаме време да се опознаем предварително. Знае само, че и двамата сме работяги и пълни с ентусиазъм. Каза още, че няма време да ни се представи и да ни разказва какво харесва, как иска да работи с нас и т.н. Единственото, за което има време, е да ни пусне неговата любима сцена от един филм, която е 5 минути. Това е нещото, към което се стреми, заради което обича киното и че точно на такава актьорска игра е фен. Изгледахме тази сцена и усетих в тази секунда, както Хриси ми беше казала, че аз се сработих с този човек и че ще направим нещо добро. Няма да ви казвам кой е филмът и коя е сцената, само ще кажа, че този откъс беше точно това, което и аз най-много харесвам в тази професия. Истинско присъствие и много чиста и натурална емоция. Работихме много хубаво с него. Той е добър човек и режисьор с много мисъл и експериментален нюх. Ако се измисли нещо на терен, директно се прави без много обсъждане. Изпитвахме страх дали такъв жанр ще се приеме от българския зрител, но имаше и огромно удоволствие, че сме в Родопите и точно ние правим този сериал. После с него работих и в „Откраднат живот”.
Павката е заклет фотограф. Мога смело да кажа, че той ме запали по фотографията. Като подвижна фото енциклопедия е и е нездрав колекционер на фотоапарати и обективи. Всичко, което изкара, го влага във фототехника. В Родопите имаше какво да снимаме! Постоянно го разпитвах между дублите за тънкостите и тайните. Отплесвахме се понякога. Той всеки ден носеше различен апарат, не снимаше, просто го носеше за успокоение. Не снимаше, защото се разсейваше от важната работа. Разказваше ми за негов приятел фотограф, с когото ходели на фото ваканции и снимали по цели дни и как той вече не е между нас. Не го показваше чрез емоция, но винаги улавях, че му е много тъжно за този човек.
Често така наречените „кинаджии” не познават актьорите, не са ги гледали и работили с тях. Те отричат сериалите и ги омаловажават, слагайки пред тях игралното кино. Но това кино в живота на един режисьор е рядкост. Работата с актьори – също. В най-добрия случай на две години – веднъж. Това, което се случи на Павел, е ценно и точно с това той в момента превъзхожда другите. За изминалите 4 години той режисира над 200 серии в различни сериали и работи с почти всички български актьори. Той знае актьорите не само като лица от снимките, познава ги, прекарал е работно време с тях. Това е безценен опит, осигурен от тези сериали. Освен това напрежението и скоростта, с които се снимат, липсата на режисьорски комфорт също са го научили на уроци, които не може да прочете в книги или да ги придобие от разкази. В момента той снима първия си пълнометражен игрален филм по негов сценарий. Реализира го сега, след натрупания опит. В комфорт. Мисля, че нищо не може да го притесни, за всичко е подготвен оттук нататък. Усещам, че това ще се получи важен филм за българското кино. Ще го гледаме.
Павел Веснаков. Малко са хората като него. Истински добри, умни и деликатни. Външният му вид не го показва. Много отива на такива хора да са и талантливи. Никога не се изнервя видимо. Винаги е хладнокръвен. Никога, ама никога не мрънка. Дори, когато ситуацията е напечена, когато излиза виновен за дадено закъснение и всичко е срещу него, без да има вина – пак не мрънка. Никога не говори срещу хората, винаги се стреми да намери позитивното у всеки.Приема нещата такива, каквито са. За мен това е повече от достойно. Много добре оценява шанса и възможността. Той е благороден и позитивен човек.
Вижда света по много различен начин. Вижда и се вълнува от сивото, нищетата, дори бих казал от грозното. Взима ги и прави изкуство с тях. С това той е различен. Когато гледате неговите снимки, може да се шокирате, но после си казвате, че това е различен поглед към света, който не се среща често. И наистина е майсторство да изкараш грозотата красива. Мисля, че той го прави. Споменах, че е и умен. Знае къде и как. Никога не би приложил своя уникален поглед към света например в „Откраднат живот”. Бързо може да се приспособява в различни за него посоки и то убедително.
Павел има свой блог, в който публикува разкази и стихотворения. Те също се занимават с черното около нас, с нищетата и уродливостта. Влезте и прочетете, но не съдете. Просто четете. Всички сме различни и за това сме интересни.
Павката е скромен и не говори за това, но през 2019 се случи нещо, което му пожелавам да му се случи отново. По едно и също време се излъчваха три сериала режисирани от него – „Денят на бащата”, „Дяволското гърло” и „Откраднат живот”, както и снимките на неговия пълнометражен филм. Сподели с мен, че изведнъж в него се фокусира внимание и че вече му знаят името. Това силно го притеснява, отговорността става голяма.
Аз лично се радвам, че се случи така и му желая отговорността и фокусът към него да са все по-големи, това е явен знак, че той става все по-значим. Тепърва ще чуваме за него и ще гледаме филмите и сериалите му. Павел е един от младите режисьори, с които можем да се гордеем. А за мен той е главен герой в моите мечти.
С подкрепата на NIVEA
Текст – Владимир Карамазов
Фотограф – Владимир Карамазов за #Karamazovfoto
Посетете блога на Павел Веснаков тук
Последвайте Павел и в Instagram от тук
13.08.2019 Владимир Карамазов®