Ново начало – част 2 19 август 2020

00:00

Завръщането  към  Златна  Добруджа

 

Спас от Горун

Барман → Чобанин

 

Понякога човек се завръща към своите корени и тогава намира истинското щастие. Това в наше време е доста рядко. Но има такива модерни хора, които поради различни причини се завръщат към по-простия природен и спокоен живот. Разказът на Спас е много интересен и ме кара да се замисля и да си задавам въпроси. Кое е по-ценно – да оцеляваш сред цивилизацията в стрес, агресия и шум или да се върнеш към природата, там откъдето идваме?

Преди две години бях на Северното Черноморие и отново спазвах някаква диета. Ядях само овче кисело мляко. Тръгнах да търся, но не намерих. В един магазин в Шабла ми казаха да отида в село Горун и да търся  Златка и Спас. Тръгнах да търся дядо Спас и баба Златка, които имат няколко овци. Намерих къщата и Златка ми отвори вратата, но тя не беше баба, а младо момиче. Всъщност автоматично си представих, че това са възрастни хора и като видях реалността се учудих. Оказаха се млади хора, които са зарязали градския живот и са се върнали на село. Запознахме се и ми станаха много симпатични. Като започнах този проект веднага се сетих за Спас и неговото семейство. Той е много подходящ, защото наистина е започнал „Ново начало” и то какво.

Спас е работил в ресторантьорския бизнес. Бил е главан барман в много големи заведения в продължение на 13 години. Нищо не му е чуждо от модерния живот, взел е всичко от него. Израснал е в село Горун и след драматични събития в живота му остава във фамилната къща само с баба си. Възрастната жена е била доста мъдра и го посъветвала да напусне селото и да отиде да си търси късмета във Варна. Така и става. След време баба му напуска този свят и къщата опустява.

В един момент мислите и фантазиите на Спас за завръщане в селото започват да зачестяват.  Като дете е работил редом с дядо си и баща си. Знае много за селското стопанство. Започва да си мечтае за малка ферма, хубава къща, спокоен живот и да работи за себе си. Тогава се запознава със Златка. Споделя ѝ своите мечти и ѝ предлага да споделят живота си на село. За нея това било много екстремно, но му поставя условие. Ако се оженят, е съгласна да се върнат на село. С парите от сватбата си купуват 30 овце и така започва селският живот. Барманът се превръща в чобанин с ясни цели за бъдещето. Един живот, за който се работи здраво, става се рано сутрин, в който трудно можеш да отидеш на почивка, но и в който си на свобода, на спокойствие и тишина, ядеш истинска храна и отглеждаш децата си по най-истинския начин.

В момента Спас има 140 овце – от най-породистите, гъски, пуйки, кокошки, патици, кон и голяма градина с плодове и зеленчуци. Всичко произвеждат сами. Самуил е вече голямо момче и очаква своето малко братче, което ще се роди през август.

Както казваше мъдрият чичо на героя на Ръсел Кроу във филма “Добра година” – “Намериш ли нещо хубаво, трябва да се грижиш за него. Да развиеш потенциала му”. Аз съм убеден, че Спас е намерил нещо наистина хубаво и вече развива потенциала му.

В живота няма пълно щастие, винаги има трудности, но човек трябва да намери мястото, на което ще е максимално щастлив и спокоен. Спас го е намерил в къщата на неговото детство – там, където са корените му. Там той е щастлив и ще предава любовта към земята и природата на децата си. Ще ги учи на всичко, което знае за земеделието и ще се надява някой от синовете му да продължи да развива неговата малка ферма и да направи един земеделски рай в сърцето на Златна Добруджа.

 

Ето как Спас отговори на моите въпроси.

Обстоятелствата ли доведоха до промяната или ти я предизвика умишлено?

И двете. Първата причина беше, че исках да се върна на село и да създам собствена малка ферма. Аз съм родом от село Горун и там съм израснал. Това правеше моят дядо и ме научи да обичам животните. Всичко, което той ми показа, сега го правя аз по неговия начин. Винаги, когато изпитвам трудност, знам, че той е някъде там и ми помага да се оправя. Това не е клише, аз го чувствам по свой си начин. А и вярвам в Бог и мисля, че има такава сила. Втората причина е оставането ми без работа в големия град, тъкмо когато ми предстоеше да се задомя. Може би това беше малка причина, но достатъчна, за да взема това решение.

Изпитваше ли страх, че напускаш сигурното и тръгваш към нещо непознато? Как се пребори с този страх?

Не, не изпитвах страх, бях сигурен, че нещата ще се случат, защото знаех пред какво ще се изправя. Планът ми беше ясен, просто трябваха години работа, за да събера плодовете на своя труд.

Кой е основният ти двигател за промяна- непоносимост от настоящето, любопитство, амбиция или нещо друго?

Основният ми двигател беше да изпълня своята детска мечта. Работейки във Варна, моите мисли бяха постоянно в селото. 10 години работих като барман в едни от най-хубавите заведения в града, запознах се с различни хора, намерих и много приятели, но винаги съм искал да се върна там, където съм израснал.

Какво казаха хората около теб, когато им сподели накъде поемаш?

Казваха ми, че бъркам и че ще съжалявам. В последствие виждаха, че успявам и нещата се случват и започнаха да се възхищават на упоритостта ми и ме поздравяваха затова, че съм избрал този път. Когато ми идват на гости приятелите, им е интересно и хубаво, защото виждат животни на живо, не на картинка или на екран. Моята майка не беше съгласна да се връщам в селото и да работя това, защото работата е всеки ден и изисква много труд. Сега вече и тя мисли като мен и ми помага, когато имам нужда.

Какво спечели и какво загуби от промяната?

Спечелих свобода, независимост и спокоен живот. Вечер си лягам с чисто сърце и удовлетворение. И нещото, най-важно за мен е, че нямам шеф над главата си и часовник на ръката си. Ако става въпрос за губене, не мисля, че съм изгубил нещо. Имам си съпруга и едно дете, скоро чакам и второ. Това като го имам – дом и семейство – значи имам всичко.

Сега от дистанцията на времето давате ли си сметка защо се случи това ново начало?

Това според мен се е случило, защото много съм го искал и така е било писано да стане. Даже мисля, че е трябвало по–рано да стане.

Какво би казал на хората, които се страхуват да рискуват и да направят рязък завой в живота си?

На хората, които се страхуват да рискуват и да направят нещо съвсем в различна посока, бих казал, че докато човек не опита, няма как да разбере дали е сбъркал. Понякога ние самите трябва да преценим какво трябва да ни се случи и ако трябва, то ще се случи.

 

„Ново начало” се  реализира благодарение на грижата на NIVEA към моите проекти и обеждението на компанията, че обществото ни се нуждае от светлите примери.

 

Текст – Владимир Карамазов

Фотограф – Владимир Карамазов

 

19.08.2020                                                                         Владимир Карамазов®